Как една книга ме промени
Някога много обичах да чета. Сега нямам време и... сега на мене ми четат, ама конско. Гадно, но... живот. Та ето как една книга ме промени. Авторката й е Лив Улман, холивудска актриса. В книгата си тя разказва живота си. Била е омъжена за световно известен режисьор. Ражда им се дъщеричка. Мъжът й е лудо влюбен в нея и й купува къща на някой от островите. Тя обзавежда къщата по свой вкус. Купува всичко - от вилиците и лъжиците - до скъпите картини. Живеят щастливо две-три години и... се развеждат. Холивуд! Той се жени повторно и всяко лято кани първата си съпруга и детето на гости за един месец в същата къща. Лив Улман разказва в книгата изумлението си от факта, че след като не е била в този дом повече от година, влизайки отново в бившата си къща, забелязала, че новата съпруга не е променила абсолютно нищо от предишната подредба. Дори вилиците и лъжиците били същите и на същото място. Това страшно ме впечатли. Направо се гръмнах. Та ако това беше се случило на мен, аз щях да променя всичко, за да не напомня нито една вещ за предишната господарка на къщата. Направо щях да я залича. И защо ли? Разбрах колко е глупаво всичко. Та нали ако съм обичана, няма да ми дойде такава мисъл в главата. Щом предишната е подредила с вкус и по най-практичния начин, защо трябва нещо да се променя? За да се докажем, че сме повече. Ей за това. И да си образуваме нерви.
С мъжа ми честичко заминаваме на село при любимия ми свекър, само и само да оставиме децата на свобода. Синовете ми и момичетата им понякога ми оставят купища съдове за миене. Мъжът ми се ядосва и започва да ми чете... много съм ги била отпуснала, защо не им направя забележка. Та нали и аз съм била млада, не съм се родила веднага на сто години. И мен ме е мързяло. И съм спала до обед. Как бързо забравяме. И честичко повтаряме: „Ние навремето не бяхме такива!" Да бе!!! И си мисля - едни съдове повод за разправия ли са? Не-е. Друг път измият всичко и аз половин час си търся любимата чаша за кафе из моите си шкафове. И какво от това, да се ядосвам ли? Не. Нали са си изкарали чудесно. Та даже са ми измили съдовете. Е, подредили са ги по свой вкус, голяма работа. Веднъж ме посрещат притеснени, че ми счупили любимата кристална ваза. „- Друг път да не сте посмели да се притеснявате за вещи, я колко вази имаме! Просто вече няма да си имам любима и толкова." След като прочетох тая книга, разбрах, че ние сами си създаваме проблеми, може би за разнообразие. Ей така, от любов към разправиите. Вещи, та те ще ни надживеят, ако са направени, както трябва. Колата ни е в ремонт. Звъня на десет приятелки и получавам десет ключа. Казвам на мъжа ми: ‘Избирай!" Така е с DVD-то, с каквото се сетите. Вещи - ще им робувам, как ли не.
Някога обичах много да чета. Сега чета направо от живота, който е кратък, но много хубав. Както ти го направят или както си го направиш.
„Какво можеш да направиш пред първото разцъфнало цвете, освен да го обичаш и да искаш да живееш тъй простичко, както простичко расте и то?" Ан Филип.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Джейни и Алиса!!!
-
Как така съм пропуснала този разказ!?
Толкова много мъдрост има в него!
Благодаря ти!!! -
Стами и Ани, ще пиша, благодаря ви!!!
-
Светле,този разказ е невероятен!!!
Пиши и ни радвай!!! -
Светле страхотен разказ,браво на теб ти си уникат...Много си права ,трябва да обръщаме повече внимание на съществените неща от живота ,а не да се депресираме от една счупена любима чаша!!!
Поздравче!!!
-
Йосева, праИ що знаеш с мен!!!
-
Сега чета направо от живота, който е кратък, но много хубав. Както ти го направят или както си го направиш.
!!!*
Ща изям бе -
Ти само кажи!!! Къде се изгуби, Чаровнико? Липсваше!!!
-
разказвай ми още
-
Петинка, щом накарах мама да изхвърли куп неща, които не й трябват, съм успяла! Напоследък много ме слушка мамчето, милото. Да са ти живи и здрави и да чупят, нали казват, че е на хубаво, Анетче!!! Мариела, мерси!!! Забравих да напиша, че това ми дойде наум след като прочетох разказа на Рима Ани - Чувствено.
-
Мира, книгата наистина много ме впечатли, не само с това. А такива семейства просто "обожавам". Най-вече такива мъже! Да бягат от тях със сто километра в час и по-далеко!!! Яна, благодаря за...шапката!!! Ще ти я намеря, Креми, знаеш, че за теб...каквото кажеш!!!
-
Ще го питам аз Ангел, нищо че не съм млада и хубава, но после да не ми викаш:" Светленце, пусни ми го за събота и неделя поне!" Не била ревнива! Ша станеш!!! Ние че се ревнуваме, тя те така че ми виси а, без!!! Деси, обичам те бе момиче сладко и умно!!! Люска, стига плете, пошетай малко и попъшкай за разнообразие. Таня, ти си слънчице...усмихнато!!!
-
много ми хареса
-
Лелее, моите дъщери колко ли любими вази са строшили по чуждите къщи? Дано свекървите им сега не им се сърдят.
Страхотен разказ, Светле! Можеш да пишеш за всичко!
Аплодисменти!
-
Мацинко, хубаво си описала обстановката, за това ще покажа на мама разказа ти, пък после със сестра ми ще си шетаме на воля... Ех!
Така е, не се робува на вещи, живота е кратък, ей хорааааааааа!!!
Тъй, тъй - да си пестим нервичките, че ще ни трябват за по-важни неща!!!
Умницата ми тя! Нали и на мен даваш от скъпоценните си съвети...!
За тва... ще те изям заедно с красивите ти очи! -
Толкова си ми умничка...
Толкова прекрасно разказваш!!!
И толкова много те обичкам!
Поздрав, приятелко!
(Искам книгата) -
Права си,Светле,много си права!Чудесен разказ,а отношението ти към децата...свалям ти шапка!!!
-
Невероятна си Светле,като разказите които пишеш и поуките които ни караш да си изведем!
Аз също отдавна съм спряла да робувам на материалните неща и се чувствам прекрасно!
Целувки и скорошно оздравяване! -
От всеки твой разказ си вземам поука После от коментарите след творбите ти, там е най-голяма ми поука Поздрави миличка!!!
Вие ако ще пъшкате и ще се тръшкате, докато ви чакам ще си поплета. -
"Някога обичах много да чета. Сега чета направо от живота, който е кратък, но много хубав. Както ти го направят или както си го направиш."
Как хубаво си го казала!!! Четеш направо от живота!
Затова те обичам и теб и твоите разказа, защото колкото и да са разтоварващи, съдържат и много истини!!!
-
Никакво вино, нали минахме на интимна водка, Ице!!! А Дарче, нека ревнува, щом ме зарази, така й се пада! Атанасова, радвам се, че ти хареса!!! Етчи, не му се ядосвай, нека мие момчето, милото. Знам, че се мъчиш след него, но да се ядосваш за една чаша, не си заслужава. Да беше сервиз - да!!!
-
Как един разказ ме увери, че казваш толкова много истини.
Права си Светле, и да си седнала и да си легнала все си права.
И аз отдавна спрях да робувам на всички тези неща.
Макар че като теб "страдам" търсейки любимата си чаша за кафе всеки път когато не аз, а мъжа ми е прибирал измитите съдове в шкафовете (ала пък заради една чаша, струва ли си да се отказвам от помощта му ...).
Поздрав и усмивка за теб. -
Много правилно.Харесва ми!
-
Светле, докато дойда ще карам на отворени прозорци та да измръзна. После ще се наложим един върху друг и температурата ще се нормализира. Че то с черния пипер ще трябва да сгрееш и вино.
Викаш Дарчето виновна. Нека сега ревнува, докато те лекувам. -
Вече я видях!!! Благодаря ти!!!
-
Ех, Светле, и аз все това повтарям на мъжа ми, пък и на колежките - толкова е кратък живота, а сме седнали да се тормозим за глупости. Живи сме, здрави и това е най-важното. Животът е прекрасен.
П.П. Виж си пощата! -
Значи - договорились!!! В момента изгарям не от страст, а от температура. Взимай черния пипер и пристигай да ме лекуваш, оти изгорех. Само Дарчето ме е заразила по телефона, нали се пренася по въздушно-капков път! ОТИДЕ МИ РОМАНТИЧНАТА НОЩ, ОСТАНАХ СИ С ЕДИНИЯ ТЕРМОМЕТЪР! Гадост!!!
-
Ааа, чух как пъшкаш. По телефона вчера. Два пъти. А то болното се лекува лесно. Едно време му викахме- Да си поиграем на "Чичо доктор".
И под секрет да не чуят другите, обичам да ми говорят глупости и аз говоря, а и малко шантав си падам...
Абе нали знаеш, с тия промени в климата човек се втурва да щурее. -
Ани, благодаря ти, слънчице!!! Поздравления за разказа, който прочетох, продължавай да пишеш, Магдаленче!!! Ице, старост-нерадост и склероза, за кратко - роза. За стиха просто нямам думи!!! Ако не бях болна щях да си искам да ми изпълниш, каквото си написал. А аз как танцувам...Само не знам как ще се разберем за...дето ще онемея. Трябва да ме чуеш как хубаво пъшкам, а ти не обичаш ли да ти говорят глупости?
-
Нели, не бери ядове, ако можеш Свекър ми ми късаше нервите десетина години, защото му разрешавах. Сега познай?! Има равновесие в природата. Ще напиша фейлетонче, как му скъсах нервите и сега по-добра от мен няма!!! Заклевам се!!!
-
Замисли ме твоят разказ, Светле. Вярно е, че ние сме се обърнали на слуги на вещите. Обръщаме повече внимание на тях, отколкото на себе си. На приятелите, дори на книгите.
И все пак не мога да подмина един факт. Случайно си се изтървала и си написала (реалната) си възраст. - " Та нали и аз съм била млада, не съм се родила веднага на сто години."
Е кажи как може така да изглеждаш на тия години? От секса само да е, едва ли. Има и друго.
Обаче и на тия години си мацка-мечта. Ей, не напразно съм ти посветил такъв стих.
Поздрави!!! -
Лажова , Светлина си ти! С твоето сладкодумство и речовитост така ме запали , че и мен ме засърбяха пръстите разкази да пиша. А иначе си права - той животът бързо прошумява и си отива, та за вазата ли да жалим , дето и след нас ще остане , ако няма кой да я счупи.С обич.
-
Друго не мога да кажа, освен едни Бурни аплодисменти за този доста впечатляващ разказ!
-
Тъй е - и аз съм на този принцип. Но свекърва ми е точно в този ред на мисли - както ти описваш, но обратното - всичко трябва да е в нейния ред и чиниите, изисква, да са измити и подредени по нейния ред в сушилника...Учи и детето ми на всичкия този ужас...и аз вече нямам сили да се боря - че животът е кратък и че не в това е смисълът!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Любов към разправиите, май ще започна да спра да се карам с брат ми кой да мие чиниите. Аз съм голяма и ми избиха мързела, ама неговия още си живурка.Да живурка, аз съм добра кака