Как една книга ме промени
Някога много обичах да чета. Сега нямам време и... сега на мене ми четат, ама конско. Гадно, но... живот. Та ето как една книга ме промени. Авторката й е Лив Улман, холивудска актриса. В книгата си тя разказва живота си. Била е омъжена за световно известен режисьор. Ражда им се дъщеричка. Мъжът й е лудо влюбен в нея и й купува къща на някой от островите. Тя обзавежда къщата по свой вкус. Купува всичко - от вилиците и лъжиците - до скъпите картини. Живеят щастливо две-три години и... се развеждат. Холивуд! Той се жени повторно и всяко лято кани първата си съпруга и детето на гости за един месец в същата къща. Лив Улман разказва в книгата изумлението си от факта, че след като не е била в този дом повече от година, влизайки отново в бившата си къща, забелязала, че новата съпруга не е променила абсолютно нищо от предишната подредба. Дори вилиците и лъжиците били същите и на същото място. Това страшно ме впечатли. Направо се гръмнах. Та ако това беше се случило на мен, аз щях да променя всичко, за да не напомня нито една вещ за предишната господарка на къщата. Направо щях да я залича. И защо ли? Разбрах колко е глупаво всичко. Та нали ако съм обичана, няма да ми дойде такава мисъл в главата. Щом предишната е подредила с вкус и по най-практичния начин, защо трябва нещо да се променя? За да се докажем, че сме повече. Ей за това. И да си образуваме нерви.
С мъжа ми честичко заминаваме на село при любимия ми свекър, само и само да оставиме децата на свобода. Синовете ми и момичетата им понякога ми оставят купища съдове за миене. Мъжът ми се ядосва и започва да ми чете... много съм ги била отпуснала, защо не им направя забележка. Та нали и аз съм била млада, не съм се родила веднага на сто години. И мен ме е мързяло. И съм спала до обед. Как бързо забравяме. И честичко повтаряме: „Ние навремето не бяхме такива!" Да бе!!! И си мисля - едни съдове повод за разправия ли са? Не-е. Друг път измият всичко и аз половин час си търся любимата чаша за кафе из моите си шкафове. И какво от това, да се ядосвам ли? Не. Нали са си изкарали чудесно. Та даже са ми измили съдовете. Е, подредили са ги по свой вкус, голяма работа. Веднъж ме посрещат притеснени, че ми счупили любимата кристална ваза. „- Друг път да не сте посмели да се притеснявате за вещи, я колко вази имаме! Просто вече няма да си имам любима и толкова." След като прочетох тая книга, разбрах, че ние сами си създаваме проблеми, може би за разнообразие. Ей така, от любов към разправиите. Вещи, та те ще ни надживеят, ако са направени, както трябва. Колата ни е в ремонт. Звъня на десет приятелки и получавам десет ключа. Казвам на мъжа ми: ‘Избирай!" Така е с DVD-то, с каквото се сетите. Вещи - ще им робувам, как ли не.
Някога обичах много да чета. Сега чета направо от живота, който е кратък, но много хубав. Както ти го направят или както си го направиш.
„Какво можеш да направиш пред първото разцъфнало цвете, освен да го обичаш и да искаш да живееш тъй простичко, както простичко расте и то?" Ан Филип.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
*гордо*
