Как готви един мъж
Поканихме на гости наши стари приятели, с които съвсем случайно се засякохме на пазара. Бяхме се позагубили през последните години и срещата ни беше добър повод да се видим и поприказваме.
Моичкият като се паникьоса: какви мезета щели сме да приготвим, какви питиета, а основното ястие какво щяло да бъде, за десерта да съм помислила...
- Чакай бе, човек - му казвам аз, - министър ли ще посрещаме?! Не са чужди хора! По-спокойно, нямаш ли ми доверие?
- Имам ти - нервно ми отговаря той, - ама този път аз ще бъда шеф-майсторът! Ти ще ми помогнеш и то само ако се наложи! - натъртва на последните думи.
Разбирам колко му е доверието и го оставям да шета из кухнята. Пределно ясно ми е какви ще са последиците в нея след кулинарните му изпълнения, но при толкова голям мерак, как да му строша хатъра?!
- Като дойде време за помощ, извикай ме! Отивам да погледам малко телевизия - казвам аз примирена и се оттеглям в спалнята.
Не са минали и пет минути и чувам гласа му:
- Къде е черният пипер? А мелачката? Острият нож е изчезнал!
Ясно! Трябва да съм наоколо. Запалвам цигара и сядам в кухнята, да съм му подръка. Иначе рискувам да си правя постоянни разходки от стая в стая.
- Можеш ли да ми нарежеш лука и да настържеш доматите? После извади олиото и почисти три скилидки чесън. А, да не забравиш и един морков, не, по-добре - два, нарязани на кубчета или може би - на лентички. Ти какво ще кажеш? Май на кръгчета е по-ефектно...
- Като решиш със сигурност, ми кажи, че да не объркам геометрията - весело му подхвърлям аз.
- О, имаме чувство за хумор! Аз тук се пържа на котлоните, а ти се шегуваш! Забравих да извадя месото от хладилника. Бързо, че трябва да го нарежеш, докато лукът не е изгорял! - продължава да издава заповеди главният готвач. - Тъкмо си го отворила, извади и магданоза! Дали да не сложим и малко пресен колиандър, придава хубав аромат! Дай и него! Слушай, я вземи да опиташ как е на сол, че хич ме няма в соленето!
`То като че ли в другото те има ...`- помислям си аз, но премълчавам. Почти механично се въртя като пумпал и изпълнявам нарежданията му.
- Нещо много се мотаеш около мен и ми пречиш!
Е, след този паралогизъм вече не издържам:
- Слушай, велики готвачо! Не стига, че толкова си неорганизиран и аз ти приготвих всичките продукти, не стига, че мивката и плотът са заприличали на бойно поле след последно сражение, че всички плочки са омазани, че печката ще иска два часа чистене, а отгоре на това и обиждаш! Я се разкарай от моята кухня! Хайде, отивай да си гледаш новините, да не ми причернее пред очите, че да те подгоня с оня нож, дето търсеше и не намери! Аз обаче знам къде е!
© Галина Карааргирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Как хубаво си готвеше човекът само! Е, съпругата малко му помагаше...То какво ли пък толкова направи?! Да извади месото, да обели, измие и нареже зеленчуците, да настърже доматките, да овкуси ястието, да насреже на ситно магданозченцето, да...донесе олиото, защото все го слага не където трябва. Къде ли е сложено олиото?! Дали е в кухнята?! Странно защо крие ножовете...от главния готвач?!
Кой се пържи обаче на котлоните, кой бърка яденето, кой?! Кой е сготвил?! Ами той!!! Тя само се мотае и му пречи. И на всичкото отгоре му държи такъв тон. Как може такова нещо?! Щяла да мие след него, ей голяма работа! Два-три часа миене в кухнята да не са много? Айде де...
Я се разкарай от моята кухня! Хайде, отивай да си гледаш новините, да не ми причернее пред очите, че да те подгоня с оня нож, дето търсеше и не намери! Аз обаче знам къде е!
Сега разбрах кой е прогонил мъжете от кухнята! Галина, това си ти!!!
-
Браво! Усмихна ме!
-
Това е целта ми! Благодаря ти, Марина! Весела седмица!
-
Разсмя ме - картината ми е добре позната.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви, Ваня, Ина и на теб- шегобийке,Светле! Здрави да сте и усмихнати!