29.05.2024 г., 10:16

Как жена ми се опита да ме излъже

1.1K 7 10
2 мин за четене

Отива тя на пазар. С парите, които й дадох – да ми вземе някои глезотии, според държавата. Така – шоколадче, месо, кафе и други ненужни за оцеляване неща.

Връща се и докладва. Значи – цените хапели  като добичетата в „Джурасик парк“. Каквато стока била преди дни пет лева – станала седем. Която седем – вече десет. И бая неща изчезнали от рафтовете. Щото, викат продавачите, скъпи. Не смеели хората да купуват и направо не ги поръчвали. Телешкото, например / телешко – от дядото на стария вол/ се поръчвало и след някой ден го докарвали. Защото снабдителите не ходели всеки ден – що да хабят гориво за пет хляба и кило кокали, плюс салам с месо само върху етикета…

Та се наложило, вика жена ми, да добави от нейните резерви още толкова пари и…

Бе, що ме лъже?!

Аз на нея ли да вярвам или на верния телевизор?

На чиито екран всеки ден излизат де по-млади, но вече опитни, де отракани като резервното колело на джипа икономисти… /Резервно колело обикновено е най-старото, най-използваното, най-отърканото колело. Дето стои там за зор-заман./

А тия от екрана – барабар с джурналята – едни благообразни, вдъхващи доверие като циганка, гадаеща на карти, с внушителни гласове като санитар, откарващ след операция количката направо към моргата…

„Всичко е нарид – викат ни – Цените падат, доходите ни растат, инфлация няма… Даже дефлация върлува! И скоро търговците ще плащат на купувачите – само и само да ги отърват от стоката“…

Та…

Абе, опитва се тая жена да ле баламосва. Като че аз съм глупак инфантилен и не мога сам да пусна телевизора и от него да ми кажат истината, само истината и цялата истина…

Като историята с оная, дето мъжът й я заварил с любовника в леглото, а тя креснала: „ Ти на мръсните си очи ли ще вярваш или на добрата ти честна съпруга?“…

Изобщо – всичкта ни е наред. Като в старя виц: Спокойно моряци! Вода има за всичке… Гъл-гъл-гъл…

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...