Как жена ми се опита да ме излъже
Отива тя на пазар. С парите, които й дадох – да ми вземе някои глезотии, според държавата. Така – шоколадче, месо, кафе и други ненужни за оцеляване неща.
Връща се и докладва. Значи – цените хапели като добичетата в „Джурасик парк“. Каквато стока била преди дни пет лева – станала седем. Която седем – вече десет. И бая неща изчезнали от рафтовете. Щото, викат продавачите, скъпи. Не смеели хората да купуват и направо не ги поръчвали. Телешкото, например / телешко – от дядото на стария вол/ се поръчвало и след някой ден го докарвали. Защото снабдителите не ходели всеки ден – що да хабят гориво за пет хляба и кило кокали, плюс салам с месо само върху етикета…
Та се наложило, вика жена ми, да добави от нейните резерви още толкова пари и…
Бе, що ме лъже?!
Аз на нея ли да вярвам или на верния телевизор?
На чиито екран всеки ден излизат де по-млади, но вече опитни, де отракани като резервното колело на джипа икономисти… /Резервно колело обикновено е най-старото, най-използваното, най-отърканото колело. Дето стои там за зор-заман./
А тия от екрана – барабар с джурналята – едни благообразни, вдъхващи доверие като циганка, гадаеща на карти, с внушителни гласове като санитар, откарващ след операция количката направо към моргата…
„Всичко е нарид – викат ни – Цените падат, доходите ни растат, инфлация няма… Даже дефлация върлува! И скоро търговците ще плащат на купувачите – само и само да ги отърват от стоката“…
Та…
Абе, опитва се тая жена да ле баламосва. Като че аз съм глупак инфантилен и не мога сам да пусна телевизора и от него да ми кажат истината, само истината и цялата истина…
Като историята с оная, дето мъжът й я заварил с любовника в леглото, а тя креснала: „ Ти на мръсните си очи ли ще вярваш или на добрата ти честна съпруга?“…
Изобщо – всичкта ни е наред. Като в старя виц: Спокойно моряци! Вода има за всичке… Гъл-гъл-гъл…
© Георги Коновски All rights reserved.
