Сега ще ви опиша как се чувствам... Чувствал ли си някога все едно няма слънце за теб, няма кой да стопли душата ти  и никога няма да и да има?... Чувствал ли си се все едно, че не изпитваш нищо и всичко ти е безразлично и че всичко е студено; все едно, че не живееш, нито пък съществуваш, че живееш в кошмар... в една празнота?... Чувствал ли си се все едно крещиш,  умолявайки някой да ти подаде ръка, но никой не те чува, без глас си, сам - макар заобиколен от хора?... Чувствал ли си някога как с всеки ден умираш отвътре и надеждата, и мечтите вече не ти помагат и как седиш в дъното на стаята плачейки, крещейки от болка; болката, която изпитваш и никой не разбира...  И с всеки поет дъх да знаеш, че  никога може би няма да бъдеш пак щастлив...