Да минем отвъд океана. Там е блестящит град на хълма, светилото на демокрацията, новата обетована земя, територията на закона и парите…

„Не си създавай кумири!“ – казано е много отдавна.

Особено кумири в лъскави одежди, скриващи кал и мръсотия…

Историята на САЩ не се изучава сериозно у нас. Повърхностно се съобщават факти – ЧАСТ от фактите. Останалите просто се подминават. Или – при споменаването им се контрира: „Това е друго нещо!“…

Продължават демагозите да използват присъединяването на Крим към Русия като пример за нарушаване на някакви „международни закони“. Които не важат за разпадането на Югославия и Чехословакия, нито за хумункулоса Косово. А Крим е присъединен с референдум. Отделно, че полуостровът е завоюван от Русия преди повече от 200 години, а е присъединен административно към вътрешната република УССР през 1954 година…

Но това е друго – твърдят янките…

Виж, присъединяването на две трети от днешните САЩ през ХIХ век е нормално…

Ако не се обърне поглед към историята. Дори без коментар…

Да вземем щата Тексас…

Новит земи зад океана привличат множество авантюристи, религиозни фанатици, просто хора, търсещи различен живот.

И, въпреки някакви – няма официални картографи, няма днешната силна държавна структура – все пак ограничения, заселниците се опитват да открият своето място. Сред индианските земи, в неопознатите територии, в видимо очертаните подвластни на Канада и Мексико площи.

През 1819 година последен опит за насилствено завладяване на чужди земи провежда отрядът авантюристи и просто бандити на някой си Джейвс Лонг, но е отблъснат от редовната мексиканска армия.

Тогава от север тръгват опитните мошеници. През 1820 година в Мексико пристига някой си евреин Моузес Остин от Кънектикът.

Той сключва договор с мексиканските власти. В него те се съгласяват да приемат 10 000 АРЕНДАТОРИ, които да са католици, с тях да има работници,, но в никакъв случай не роби…

И тръгва потокът. Официално над 25 000 американци получават земя – под аренда!, придружени са от негри. Които са освободени – по документи, но са подписали договори за служба от 99 години.

За факта, че в католическо Мексико нахлуват протестанти – няма смисъл да обсъждаме.

Новаците получават най-хубавата земя в Тексас. И не само нея. Те сами ограждат нови територии, прогонват или убиват мексиканците и индианците, обединяват се в откровено англосаксонски структури…

Още през 1821 годин синът на Остин – Стивън, започва да иска от властите нови и нови права за чужденците. С които фактически се постига автономия…

Сетне американците обявяват щата за свой…

Което има напълно съвременно сравнение. Допуснали сте наематели в апартамента си, те го обявяват за свой и, демократично гласувайки заедно, ви изгонват…

Така се стига до Тексаската република, прословутия Аламо, Американо-мексиканската война и анексията на големи територии, до тоя момент мексикански…

Как се поднася заграбването на чужди земи? В уикито са категорични: „Войната е резултат от претенциите на Мексико към щата Тексас, след като САЩ присъединяват Тексас.“

ПРЕТЕНЦИИ…

Разглезени и претенциозни мексиканци. Взели им американците териториите, а те – вместо да благодарят за демократизирането, имат претенции…

Че и даже искат да се сражават за земите си…

Е, затова след войната… Не, пак ще цитирам от „обективното“ уики, предназначено да образова хората по света: „Договорът от Гуадалупе Идалго, подписан на 2 февруари 1848 г., слага край на войната и дава на САЩ НЕОСПОРИМ КОНТРОЛ /???/ над Тексас, а също така и над Калифорния, Невада, Юта и части от Колорадо, Аризона, Ню Мексико и Уайоминг. В замяна Мексико получава 18 млн. 250 хил. долара, което е еквивалентно на 627 млн. 500 хил. долара по осреднен курс от 2000 г. Точка X от договора била зачеркната, когато договорът бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Тази точка гарантира, че САЩ ще признаят мексиканските и испански земевладелци и че мексиканците, живеещи на завзетите територии, ще получат равни права с американското население.“

Ами  това е… Измама, агресия, насилие, лъжи…

Елементарна демагогия в контролирания от американците интернет. И каква нежност. Вместо ЗАГРАБЕНО С НАСИЛИЕ – НЕОСПОРИМ КОНТРОЛ…

Неоспорим ли? А войната и днешното отношение на мексиканците към крадците от север?

Контрол ли? Или – анексия, грабеж, колонизация?

Е, кой пък днес се вълнува от миналото?

И колцина имат смелостта да кажат – „Претендиращият за крал е гол и нагъл“…