Примерите за „правене“ на историята са много. Десетки, стотици, по-скоро хиляди.

И това, което се учи от учебниците, е… Да кажем – това, което се учи.

Което е прието от някого си за официално. Не истина, а официално прието твърдение.

Ето лек пример. Ако не в музея, виждали сте в някоя популярна книга или в документален клип, прословутата царица от Шумер  Шубад. Спомнете си – красавица, със странен за нас накит от златни клонки, цветенца, листчета.

Само че това не е Шубад. Археологът Ленард Уули придава на манекена чертите на жена си. Всъщност, намереният в гробницата й скелет показва - царицата е била около метър и петдесет, с къс врат, дълбоко разположени очи, неправилен  нос… Далеч не красавица.

Била е жена на цар Нимтар, имала е син, управлявал след баща си и преди царя – легендарен герой Мескаламдуг и цар Месанипада. Събитията, за които ще говоря, се развиват през 2485 година пр.н.е., според Шумерския царски списък. Месанипада е бил няколко години цар, а преди това  велможа. Женен за сестрата на легендарния герой Мескаламдуг, чиято гробница именно открива Уули.

Мескалимдуг е погребан царски – буквално покрит с украшения от злато, лазурит и дори електрон. Най-интересни са няколко солидни златни чаши и златен шлем.

Той е бил най-големият син на цар Нимтар от първи брак. Логично – престолонаследник. До двадесетата си година бил първи пълководец на бащината си армия. Победил във всички битки, бил обичан от народа.

Обаче /сетете се за цар Иван Александър/, престолът е оставен на малкия Абараги, син на царица Шубад, втора жена.

Три години по-късно момчето-цар умира. Но още две години властолюбивата му майка не допуска Мескалимдуг до трона.

Умира и тя при загадъчни обстоятелства и освобождава властта.

След още пет години тръгват слухове, че гробницата на Абараги е ограбена и царят е присвоил всичко, включително златния шлем на момчето. Имало дори свидетел – бивш воин от охраната на царица Шубад.

Убеден във воинското си превъъзходство, Мескалимдуг поискал боговете да решат проблема. И съдът на жреците одобрил двубоя.

В който воинът победил царя…

Народът приел обвиненията и гибелта на царя като провокация от страна на новия цар, престарелия мъж на сестра му Месанипада. Затова и народната почит се изразила исторически ярко – младият цар останал в легендите, а от десетките царски гробници само тази на Мескалимдуг се оказала неограбена…

Както казах – сред многото златни вещи има чаши и шлем. Надписани чаши. Което е доста странно. Първо – никоя друга вещ от тази епоха не е надписвана. Пък и защо да се надписва нещо, което ползва само царят? Второ – името му стои без титла. Тоест, надписите са правени преди възцаряването. Защо?

Най-интересен е шлемът. Златен, красив – но малък. Много малък, не пасващ на намерения череп на Мескаламдуг. Какъв е смисълът от подобен шлем – по-скоро детски?

А може би наистина е бил детски? Шлемът на детето-цар Абараги?

И си представяме храбростта на воина Мескаламдуг. Нощ, влиза в гробницата, отнема вещите, които са се полагали нему – наследникът.

Изисквала се е огромна смелост – тогава хората са били наистина вярващи в друг свят, в боговете, в призраците… Но легендарният воин е посмял.

За да докаже – всичко това е негово, на истинския цар!!!

А в гробницата на Абараги намерили скелетите на жертвите – служители, слугини, кочияши, войници… Без скелета на малкия цар! Там бил само печатът, който трябвало да е в ръката му…

Наистина, нечувана за него време храброст е била нужна, за да се влезе в още нескритата под земята гробница, да се изнесат вещите, които истинският престолонаследник смятал за свои, както и трупа на врага му, на нечестно заелия мястото му хлапак…

И всичко това – за да покаже: няма и не е имало Абараги. Един е царят и той е Мескалимдуг…

Допълнение. Уули открива разграбената гробница на Абараги, но продължава да копае. И намира малка яма, в която е скелетът на царица Шубад. С онзи прочут накит. При сина й имало свита от 65 придворни, удостоени с честта да го съпровождат на оня свят, при Шубад 23 придружители.

И?

Малцина – специалисти – знаят кой е Мескаламдуг, немалко са видели украсата на царица Шубад и са забравили коя е тая, а за Абараги…

Легендарният воин се опитал да създаде нова история, по-различна от реалната.

Дали е успял?

Опитали са и други. За които днес се говорят само суперлативи. Светоний, Шекспир…

Историята на Нерон… Хроникьорите го описват като объркан млад човек, наредил да убият майка му, екзекутирал тълпи християни, поднасяйки ги на зверовете в цирка, запалил Рим, та да може да опише пожара в Троя…

И името му става нарицателно. Само понякога са споменавани откровено изперкали властители като Калигула, Комод, Хелиогабал… Нерон, та Нерон…

Обаче, изследователите откриват маса нестиковани с обвиненията факти.

Например, големият пожар. Гъсто застроен, многоетажен, Рим редовно е преживявал огромни пожари. И не Нерон ги е подпалвал…

Християните са били преследвани в нея епоха навред. Докато се укрепили и сами започнали да преследват неверниците. Легендите са красиви за житията, но факти в съвременните на Нерон хроники просто липсват…

Не щял да бъде нормален император – да воюва, да граби, да раздава пари и постове. Че даже пишел стихове, пеел песни, дори играел на сцената.

Което е явно твърде необличайно за обкръжението му. И, след като го принудили да се самоубие, хубавичко оклепали името му. Като пример какъв не бива да е един император…

Впрочем, историците от тази епоха се опитват да оцапат и името на Флавий Клавдий Юлиан – изключително ерудиран, умен, хуманист по образование и живот император. Да, побеждавал враговете си на бойното поле, дал еднакви права на всички римски граждани, не крадял, не бил корумпиран, но…

Просто не бил християнин. И смятал всички религии за равни.

Поради което римско копие го пробожда в сражението и на власт идва нормален император – некадърен, но отговарящ на мераците на висшето римско общество…

Ричард Трети…

Познат от трагедията на Шекспир. Злобен, хищен, гърбав, куц…

Само дето преди време откриха гроба му. И се оказа, че не е бил нито куц, нито гърбав. Защо е трябвало да бъде очернен за бъдещите поколения?

Още повече, че е последният английски владетел, загинал в битка.

Но Шекспир е част от кръга творци, подкрепяни финансово от кралица Елизабет. А тя е внучка на Хенри Седми.

Който идва на власт след преврат срещу законния владетел Ричард.

Нещо повече. В жестоката Война на розите, на практика от Ланкастрите и Йорките оцелява само един. Ричард.

Хенри Седми не само е… Казано направо – далечен роднина на Ланкастрите, ами и незаконен техен потомък. Бастард…

Та се наложило да го поукрасят.

За което спомага историята с наследниците на Едуард – племенници на Ричард. Едно, че се оказали също бастарди. Второ – както и да се въртят фактите, ясно е, че полза от изчезването им има най-вече Хенри Седми. За него момчетата са били пречка. И затова държи в свитата си Тирел – официалният им убиец, преминал от обкръжението на Ричард в кръга на Хенри.

Правене на историята…

Познато и до днес. Заинтересувайте се, например, от ИСТИНСКАТА дейност на Берия. И от РЕАЛНАТА същност на Хрушчов.

Или вижте канонизацията на Кенеди, сравнена с фактите.

А у нас – образите на цар Фердинанд и сина му Борис. Как се самообявява царуване, как се носи корона противно на изискванията на Търновската конституция… Да не говоря за съвсем измисления Симо, обявяван и днес за цар – въпреки абсолютното несъответствие с Конституцията и законите на бившата държава…

Всъщност, подобни неща се случват и днес у нас. Канадски гражданин става министър, разнасяни чували с бюлетини подкрепят властта на мафията, факти изчезват в прокуратурата, честни са обявявани за луди…

Както е казал още Ботев – „свестните у нас считат за луди…“

И правилно. Не пасват на обявената за нормална обстановка и мислене…