След почти два месеца в Италия Мел се възстанови, отново имаше здрав вид, лицето й отново придоби плътност, слънцето бе направило кожата й матова и макар и не много напълняла в сравнение с началото на пътуването й, тя все пак не бе онова слабо и безплътно същество. Пит виждаше разликата и се радваше, че неговата Мел се завръщаше.

Една вечер, след като бяха вечеряли и с по чаша вино седяха в полумрака на градината, Пит тихо каза:

- Трябва да пътувам за Ню Йорк, Мел.

Тя не отговори и той продължи все така тихо:

- Имам работа, която трябва да свърша там и искам да видя Алекс.

Мел отпи от виното:

- Да пътуваме заедно тогава...

Пит трепна:

- Защо? Искаш да се върнеш вкъщи ли? Не ти ли е добре тук?

- Тук е прекрасно, но не мога да остана безкрайно... Не искам да злоупотребявам с добрината ти... И без това вече направи твърде много за мен...

- Стига, Мел, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.

Тя продължи, все едно Пит не беше казал нищо:

- ... а аз не знам защо го правиш всъщност. Защо си така мил с мен, Пит? Защо ми помагаш?

Пит замълча, внезапно объркан. Какво можеше да отговори. Той имаше отговор – обичаше я. Знаеше отговорите на тези въпроси от преди година и нещо, откакто тя реши да се омъжи... Но как можеше да й го каже? Той беше женен и това заключваше устата му за признание.

- Защо мълчиш? – гласът на Мел сякаш потрепери и Пит с въздишка каза:

- Защото съм твой приятел, Мел! Винаги ще бъда до теб.

Досега скрита зад облаците луната се показа, освети градината и Пит видя, че Мел плаче.

- Мел, какво ти е? Недей така! Хайде, спри, моля те! – бъбреше Пит объркан, докато непохватно я прегръщаше и се опитваше да избърше очите й с носната си кърпа. Тя хълцаше неудържимо и той я държа в прегръдките си докато се успокои.

- Защо, Мел? – тези ли бяха подходящите думи, моментът ли беше дошъл или Мел вече имаше сили да разказва, но тази нощ Питър получи отговори на всички въпроси, които в Ню Йорк разпъваха главата му. Знаеше за най-кошмарната година в живота й, за изневерите на Дерек, за това как след поредния скандал си отишъл и повече не се върнал, за тежката й бременност, за това как Лайла я намерила припаднала и с голям кръвоизлив и благодарение на нея сега е жива, за детето,  което не могло да се роди, за празнотата в душата й и кървящата рана в сърцето й... Останалото го беше видял с очите си – отслабналата Мел, която му отвори вратата, Мел припаднала от слабост след разходката им, Мел с изтънели ръце и прозрачни пръсти... Пит потрепери. Как съжаляваше сега, че я изостави и тръгна за Европа! Но какво друго би могъл да стори тогава?! Но край! Тя вече е здрава, само трябва да намери смисъл на живота си, да се среща с хора, да се забавлява, да намери работа, която да й доставя удоволствие...

Тази нощ Пит не можа да спи. И не беше само разказът на Мел това, което прогони съня от очите му. Таи вечер тя беше различна. Различна от всеки друг път досега, дори още от времето, когато Дерек не се беше появил. Сякаш се бе пробудила от сън, сякаш си даваше сметка за много неща, сякаш си задаваше въпроси и подозираше отговорите им, сякаш усещаше, че приятелската му грижа има друго название... и сякаш тя самата чувстваше нещо ново. И в държанието й Пит откриваше нещо ново – тя често го хващаше за ръка, като го изпращаше го целуваше по бузата, сама търсеше близостта му... Не бяха натрапчиви тези нови неща, не му се струваха неестествени между двама души, които се познаваха от толкова време и бяха близки, внимаваше да не придава на тези жестове по-дълбок смисъл, но... имаше, имаше нещо различно у Мел, Пит можеше да се закълне в това. В него бавно се надигна и плахо затрепка мисълта, че и тя... че може би тя също го обича. Не по приятелски. Може би тя също е влюбена в него?! Би било толкова прекрасно! За един миг Пит си представи какво безкрайно щастие би било любовта му да е споделена и те да бъдат заедно. За един кратък миг. Защото прекрасният мираж са разбиваше в брачната му халка и изтичаше като пясък. Пит горчиво си даде сметка, че не бива да поощрява Мел в чувството й. То не биваше да се задълбочава, после щеше да бъде трудно да се пребори с него и тя отново щеше да страда. Ако се задълбочеше, Пит не беше сигурен дали няма да се предаде на своите желания, които щяха да са вече взаимни... Накрая щеше да има двама наранени и вината щеше да е негова. Не можеше да го допусне. По-добре да се отдръпне още сега. Ще трябва да намери сили да го направи. Пак да намери сили.

***

Пит убеди Мел да остане още един месец. Самият той пътува до Ню Йорк и след седмица се върна. Първото нещо, което направи след като пристигна беше да отиде във вила „Дел Сол” при Мел. Веднага усети, че нещо се е случило – тя беше сдържана, сериозна и замислена. Попита го как е Алекс, как е минало пътуването му и изненадващо за Пит  - как върви работата му по рекламната кампания. Пит се напрегна, откъде този внезапен интерес точно към това? Усети напрежение и в нейния глас. Докато се колебаеше какво да отговори и докато се питаше какво точно има предвид тя, Мел, която не умееше да шикалкави и да лъже, каза:

- В града срещнах Дерек.

Тези думи накараха косата на Пит да настръхне. Най-големият му страх в последните два месеца се бе превърнал в реалност. Мълчеше и се мъчеше да запази самообладание и не съзнаваше, че през тези няколко минути Мел напрегнато го наблюдава, мъчейки се да види опровержение на нелепото твърдение на Дерек, че Пит го е наел да прави рекламата на новата линия коли. Мълчанието му беше красноречиво. Пит не се опита да увърта. Разбра, че тя знае истината и че няма смисъл да я отрича. Не му остана друго освен да й разкаже как точно, по силата на едно недоразумение, стана така, че нае бившия й мъж. И Пит щеше да го направи, беше поел въздух, беше отворил уста да започне, но Мел го пресече:

- Не ми дължиш обяснение, Пит!- гласът й прозвуча толкова нежно, че той не усети горчивината, която тя искаше да скрие. Чувстваше се предадена, въпреки всички грижи, които той положи за нея. Въпреки всички неудобства, които му беше създала. Въпреки... всичко. Но не искаше Пит да разбере огорчението й, защото благодарността й беше по-голяма от него. Нямаше да седи и слуша обяснения, защото те нямаха значение.

След два дни Пит я изпращаше на летището. Искаше да пътува с нея, но не можеше да прекъсне работата си, пък и Мел внимателно отклони предложението му. Вечерта, когато тя не пожела да изслуша обясненията му и го помоли да й уреди пътуването към Ню Йорк възможно най-скоро, Пит с нарастващо притеснение си мислеше, че сега тя отново ще се върне в онова летаргично съществуване, от което се мъчеше да я изтръгне.

Докато чакаха да обявят полета той я попита:

- Какво ще правиш сега? Имаш ли пари?

- Имам. Ще се оправя.

- Сигурна ли си?

- Да, ще започна работа. Ще се оправя, наистина! Не се тревожи!

Изглаждаше наистина решена да продължи напред, Пит се поуспокои.

- Искаш ли да се обадя тук-там, ще намерим нещо подходящо...

Тя го прекъсна с онази нежност, с която криеше горчивината си:

- Не, Пит! Благодаря ти за всичко. Не знам какво щях да правя без помощта ти, но не мога вечно да разчитам на теб... Животът продължава.

Обявиха нейния полет и той гледаше след нея дълго след като тя мина покрай пътническия контрол. „Животът продължава” – каза тя, но защо тогава Пит се чувсташе така опустошен и смазан? Защо беше така съкрушен и празен? Животът продължава, но без нея, без грижите за нея, губеше смисъл.

***

Това си спомняше Пит, през всички тези години той не беше престанал да я обича, да се грижи за нея. Няколко месеца след връщането на Мел в Ню Йорк, той също се прибра вкъщи. От брака му не беше останало нищо за спасяване и преди година след напразни опити да заживеят като семейство, с Дейна се разделиха. Тя отдавна имаше връзка с друг мъж, с който искаше да опита отново. Отначало му беше много трудно да си представи, че Алекс ще живее с друг мъж, не можеше да повярва, че вече няма да са едно семейство. Но нещата постепенно се уталожиха, Бил беше свестен човек и обичаше Алекс, той също се привърза към доведения си баща. Дейна не му попречи да вижда сина си, да го взема на излети, за риба, на концерти, на пица...Продължаваха да са много близки и Пит взе да свиква, че Алекс живее отделно от него. Наблюдаваше го и виждаше, че расте здрав и щастлив и странно мъдър за годините си разбираше, че родителите му са по-щастливи разделени и не са престанали да го обичат.

След завръщането си от Италия Мел започна да работи в агенцията за кетъринг услуги. Беше решила наистина да продължи напред и след няколко месеца, през които мина през серия обучения и допълнителни квалификации, тя започна работа в голяма производителна корпорация. Отначало въвеждаше данни, после й повериха кореспонденцията на завеждащия отдела по технологиите, после в отдела по продажбите се освободи място за организатор и я поканиха да го заеме. Тя се справяше добре там и Пит се изненадваше, че след тортите и екзотичните блюда може да й харесва да работи нещо друго... Мел не спираше да го изненадва. Постепенно отношенията им се установиха до нивото на близко приятелство. Такова, че всеки знаеше, че ако потрябва, другият е насреща за всичко. Мел вече на търсеше скрито зад приятелството му друго отношение, самата тя заключи нараненото си сърце за любовни емоции, заета да търси професионално израстване. Той също се отдаде на работата си и така до вчера, докато Мел не му се обади развълнувана и същевременно ядосана и нетърпелива да дочака идването му започна да му разказва някаква абсурдна история за това как един от съдружниците на фирмата, в която работеше я догонил и я поканил на кафе. Историята си беше абсурдна, откъдето и да я погледнеш, но й предлагаше шанс да постигне нещо повече. Пит не продължи да я убеждава, знаеше, че въпреки гневното си избухване, че са я сложили за примамка, Мел ще се съгласи да участва в сделката. Просто й се искаше той, Пит, да прогони собствените й съмнения и колебания. Но битката си беше нейна и Пит само щеше да й стиска палци. Тя трябваше сама да се справи.