Как спасих човечеството
Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – зарадвах се и се обърнах към него. Подскочих! Някакъв съвсем непознат ме гледаше и се усмихваше.
– Къв си ти бе?! – изтропах на жаргон.
– Марсианец съм.
– Крадец ли си?!
Непознатият пак се усмихна.
– Вярно, зелен си, но защо си с каскет?! Приличаш ми на домоуправител!
– За да не те стресирам! Така изглеждам по-земен.
– Е, няма що!
– Много си груб! Така ли посрещате извънземните!
– Стресна ме бе, човек… ъъъ… Марсианецо! И да ти кажа, много не ти вярвам!
Тогава той разказа шокиращи подробности от личния ми живот.
– От КГБ ли си или от ЦРУ?! И сигурно си холографски образ!
– Съвсем истински съм! Знам историята на цялото човечество, на всеки народ поотделно, а също и твоята история.
– Нямам такава!
– Имаш, имаш… Следим те още от раждането!
– Е, много хубаво! Имах си такова усещане аз, ама все не ми се вярваше…
– От цялото човечество избрахме точно теб!
– Ще ме разфасовате, дисекцийка, научни изследвания… прекрасно! Зверове ли сте? Нямате ли сърца!
– Нямаме. Устроени сме различно от вас. Пипни ме. Усещаш ли пулс?
– Не! Но си топъл!
– Нямаме сърца. Кръвта ни циркулира по съвсем друг начин.
– Зелена ли е?
– Зелена. Освен това се трансформираме.
– Знам. Гледал съм филми. Значи, не си това, което виждам?
– Не.
– А какво си?
– Няма значение! Избрахме те за мост.
– Мост!
– Между двете цивилизации.
– Ще спасявате човечеството!
– Да го спасим, от какво?
– От самото него!
– Не се намесваме.
– В момента се намесвате.
– Косвено. Налага се.
– Защо?
– Произхождаш от древен, уникален, вечно хленчещ народ, способен да оцелява при всякакви обстоятелства. Съдържаш безценна генетична информация.
– И какво ще правим сега?
– Нищо. Ще си приказваме. – каза той и се усмихна.
– Добре, чакай да си изключа компютъра!
Изключих си компютъра, усмихнах се и… скочих от стола! Пред мен седеше най-божествената, най-нежната, най-сладката и най-неземна жена, в буквалния смисъл.
– Ама, какво направи?!
– Превъплътих се. Така по-добре ще ме възприемеш!
– Изчезвай! Жената и децата са тук!
– Те не ме виждат!
Казах на жената, че ме боли кръста и отидох да спя в другата стая. Марсианката дойде при мен да си приказваме. Не устоях. Оказа се голям цепеняк. Превъплъщаваше се в азиатка, европейка, африканка, латино, индо, изредихме всички раси, после минахме на крещящи цветове – синьозелено, пурпурно, оранжево, виолетово… Тази жена ме побърка! И аз не се посрамих! На сутринта тя си тръгна на четири крака и забрави да се развъплъти. И аз бях гроги, но изпълних дълга си. Прекарах мост между цивилизациите. Надявам се, човечеството да го оцени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
