Кака Пена и Дяволът
- Е, добре заварила…
- Добре дошла, Пенке! Откога не сме се виждали… Как си, що си?
- Бивам, лельо Маро… Все още работя, не ми се минава на пенсионерска диета…
- А… Извинявай, Пенке, ама да те питам… Ти вече трупна години, но нещо мъж… Деца?
- Спокойно, лельо Маро, аз съм съвременна жена. Моята цел в живота не са някакви ревлювци или да търпя един… Мъже много, нощта е една – не могат ми смогна…
- Ама, Пенке…
- Извинявай, лельо, забравих, че си жена от старо време… Искам да ти кажа, че живея за себе си. Не ща някакъв си там… Тяло имам чудесно – я виж, столът потъва в мен… Години достатъчно – опитна съм навред и отвред… Пари си изкарвам… А и какви връзки имам – познати, приятели, любовници… Имотна съм, разтропана жена съм- от училище ме разтропаха, още перспективи пред мен има и ще има…
- Ама ти много искаш от един мъж…
- Не искам много – за мен да дойде. Не за тялото ми, не за парите ми, не за имотите, не за …Абе, каквото там! Търся мъж, който иска само душата ми…
- Леле, Пенке…
- Какво, лельо?
- Ми, ти знаеш ли? Да иска само душата ти… Ми, ти чакаш Дявола, ма…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
