Всичко започна някъде преди около година в София. Слънцето надничаше през пердетата, а вятърът влизаше през отворения прозорец на стаята и нежно галеше Анди по лицето. Но той не обичаше сутрешното слънце, което гореше кожата му, както и вятъра, който минаваше през ушите му. За поредна сутрин той се събуди нервен, дали поради обстоятелствата, които го събудиха и му попречиха да си почине, или пък от непрестанните кошмари, които всеки път, щом затвореше очи, започваха и той имаше чувството, че повече никога няма да се събуди. Тръгна да става от леглото си, когато изведнъж му причерня и от носа му започна да тече обилна струя кръв. Той се изплаши, но не посмя да викне, за да не събуди малкия си брат, който спеше в съседната стая. Седна на леглото си, изчака да му мине малко и отиде към банята, точно понечи да отвори вратата и се строполи на земята. Майка му чу шум и веднага стана. Първото нещо, което си помисли, беше:
- Оо, не, малкият падна от кошарката си. - Тръгна да отваря вратата на ...