Какво ще му се обяснявам
Позите на Кама Сутра-та ги разучавахме, когато работех в едих филиал на банка. Разположен на партера в тристаен апартамент. Спалнята беше пригодена за кабинет на шефката, в хола до обед работехме с клиенти, след обед обработвахме документи. Имахме си още кухня, в която, както си му е реда, си имахме хладилник, котлон, маса и ганитура. Разбира се - тоалетна и баня. Бяхме седем женки. Две разведени, една вдовица и четири почти омъжени. След като цял живот ще съм омъжена, нека да е - почти. Или по-добре да сме като гаджета, иначе ще си умра от скука. Дълго време това ни беше женското царство. Но един ден ни назначиха бивш милиционер за охрана. Да ни пази, от какво, че не се сещам, като той по цял ден си четеше вестници в кухнята. Навикът е голямо нещо. Ние си продължихме по старому. Излизаме от тоалетната и се загащваме в кухнята, защото все нещо трябва да си доразкажем.
- О, Коце, извинявай, забравих, че си тук.
- Няма нищо. - Коцето се усмихва под мустак.
Купуваме си нови дрехи и пак се събличаме...
- Коце, я по-добре излез. Или я си чети, така или иначе ме видя по гащи, ега ти пак забравих...
Коцето се пенсионира и ни назначиха младо и даже красиво момче - Руменчо. Не случи милото на колежки. Идваме сутрин по-рано и си пиеме кафето в кухнята. Коя се гримира, коя се преоблича, влиза Румен и... Инфекция. След два-три месеца стана от наш'те.
- Момичета, дайте да прочета вестника „Ние, жените", кой иска „Жената днес", аз вече го прочетох.
Той ни купуваше кола маски, кремове, лакове, червила. Знаеше ни всичките номера. Та ние седемте и Румен разучавахме заедно позите. И всеки дава акъл, нали знаете как става. На другия ден след разучаването, всеки разказва какво е направил у дома. Разбор на домашните занимания.
Щом някоя от нас изпадаше в истерия, Румен поглеждаше календара и казваше:
- На тебе трябва да ти идва, затова си нервна.
- А на мене кога трябва да ми дойде? - пита някоя от нас.
- След два дни, не, това е на Вили, на теб ти закъснява с два дни.
- Стига бе, защо не ми каза по-рано?
- Аз ви пазя, ама не от забременяване, или да почна - поне ще сте сигурни. Ако не обърна скоро табелката, направо съм си мъж и половина!
На него не му беше лесно с нас, но жена му извади луд късмет. Той знаеше кои лентички са по-добри, кой парфюм е за бяла кожа, кой за мургава. Даже кои тампони са копринени.
Та за тези пози нямаха оплаквания мъжете ни, но...
Помня, точно се бяхме оженили и всички колежки ми даваха акъл как да вадя душичката на мъжа ми с памук. Учеха ме как да готвя, какво да правя. Аз не си записвах, та веднъж щях да си изям боя.
Една колежка си купи нов апартамент. Дойде сутринта и разказва:
- - Купихме си килим и го занесохме в апартамента. Викам на моя: „Хайде да го сефтосаме?" и... луда работа, ама гот...
Така ли, ние като нямаме нов апартамент и кой знае кога ще си купим, но килим си имаме. Прибирам се след работа и... хайде на килима. Добре, ама техния персийски, а нашия - не. Изръбих се, но мълча, нали аз предложих.
На другия ден Любка пак се хвали:
- - Купихме си холна гарнитура. Сефтосахме фотьойлите.
Прибирам се, ние нямаме фотьойли и... айде на стола. На третия ден - на масата. Не помня после какво си купиха, защото мъжът ми ме попита:
- - Какво става с тебе, да не би да си имаш любовник?
Как да му обясня, че колежката си е купила нов апартамент?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
