11.04.2008 г., 22:15

Кал

1.2K 0 0
1 мин за четене
   Лежахме върху тревата в парка... Тя не беше омайващо зелена. Окото не си почиваше, загледано в изумрудената й необятност.
   Всъщност тя беше... кална и повехнала. Ние лежахме върху калта на грозната реалност, която сами си бяхме сътворили... Скочихме ентусиазирано без страх в дълбокото, пък... накрая оплескахме... всичко...
   Кално... Кал...

   - Линда, искам да умра. Ама веднага.
   - Искаш да умреш по гръб в... калта?!
   - Няма значение как ще умра. Само да умра... да умра...
   - Това би било ужасно неромантично. Толкова хора умират в калта... въпреки инвалидните колички, болниците, куршумите, хапчетата, старостта, катастрофите, несподелената любов и сенките на Старите Грехове... Това са само декори... Те умират в кал... В калта...
   - Когато се махна оттук, вече нищо няма да има значение. Сигурно ще се преродя... Ще се рестартирам... ново начало...
   - Лъжеш се.

   Дъждът на собствените ни грешки валеше върху ни... Удряше ни като стотици малки оловни топчета по клепачите, по гърдите, по колената, по устните... навсякъде...
   ... Разваляше ми прическата...

   - Виж!

   Прозвуча драматично. Значи, в мой стил.
   Само че не можех да си отворя очите. Оловният дъжд щеше да пробие нежния ми син ирис... Светът щеше да се прости с две красиви синьо-сиви очи... синьо-сиви... на точици... Пък... не трябваше...

   - Виж, Фи, виж... Илюзия е. Всичко е илюзия... дъждът, тези големи дървета, каната ти за кафе, магазините за левче, думите, майка ти, баща ти, ментовият сладолед, любимият ти молив 9б, речникът ти за чужди думи, онези със сините елечета, които искат да ти вземат последните седем лева, смъртта...
   Но виж, болката, болката не е илюзия. И смъртта не е решението на това неравенство, в което ти се бориш с константи, параметри и променливи... Решенията са от плюс до минус безкрайност...
   Но смъртта... не е сред тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Линда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...