Глава тридесет и осма – за бардака и спасението
Та си приказваме така сладко-сладко, а аз въртя очи, оглеждам се. И да видя нещо хубаво и младо /то само виждането ми остана/, и да се поразтоваря от тежките разговори. Макар че у нас напоследък леки са само въздушните беседи на политиканите пред избори.
Не знам дали сте забелязали, ама ми се набива в очите, че напоследък нещо се увеличиха хората в кафенетата и кръчметата. Ближат чашките, зяпат таваните, келнерите не ги гонят, щото без тях по-зле.
Та тия хора все си приказват разни работи , дето преди беше неудобно да ги речеш . А моят приятел Митето вика, че няма неудобни работи, неудобно е само панталон през главата да обуваш.
И ето сега той, като си приказвахме за времето, за парите, дето ги нямаме , и за палатите, дето ги вдигат някои само с пестене, взе , че рече, дето нашата мила страна станала направо бардак.
Вярно, аз веднага му опонирах, че в бардака поне ред има, ама той упорстваше:
- Бардак, бардак! И знаеш ли защо? Щото толкоз проститутки все някъде трябва да работят.А те баш на главния мегдан се изтипосаха!
Пък Кольо му заразправя за един комшия, дето се огледал като мен и видял само безработица, мизерия, бандитизъм. Как истинска западна цивилизована държава ставаме.
И решил да се спасява. Натиснал тук-там, намерил един забравен братовчед по чужбинско, изпросил си виза и застягал багажа. Не му се искало, обаче, да се разделя с любимия папагал Пешо.
Та му приготвил един пътен кафез, накупил с последните пари малко семена за из път и потеглили.
А в митницата ги спрели. Обяснили на комшията, че не може живи птици да излизат от страната, имало всеевропейски договорености, имало поети задължения, имало...
Научен от тоталитаризма и демокрацията, комшията кротко попитал какво да прави. Обяснили му, че папагалът може да напусне страната само като птиче месо или като птиче чучело - надлежно препарирано и обезопасено.
Замислил се човекът. Не му се искало това, но и не му се оставяло старото другарче в света на побеждаващата реформа.
А папагалът попристъпил от крак на крак, пък казал:
- Виж какво, приятел, работата е ясна. Птиче месо или чучело - все тая, само давай да се махаме оттук...
© Георги Коновски Всички права запазени