Календар

/или първия сблъсък на мечтите с реалността./

Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.

Ние. Нашата младост.

 Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. разочарования.  Вече светът е черно-бял, а не като в детството – в приятен нюанс на розовото. Навършвайки пълнолетие, пораствайки и узрявайки, ние напускаме семейното гнездо и се устремяваме към света.  Приличаме на т.нар крал на животните – лъва, защото вярваме, че ще се преборим, че светът ще е наш. Но когато мечтите се сблъскат със суровата реалност, ние разбираме истината. Не е толкова лесно, зад стремежите и желанията ни се крие много труд и препятствия. Борбата с проблемите и несполуките е ожесточена и в повечето случай шансовете не са на наша страна. Тежко е да си младеж, навлизащ в света на възрастните. Защото животът не е като детска игра, ако губиш – гориш, не можеш  да започнеш  тъй лесно отначало.

Хайде с мен на обиколка из дните от годината и се запознайте със съдбата на 7 млади човешки души и техни истории.

Януари  - земята е замръзнала. Студът възтържествува, силния вятър ни отвява. Но се появява надеждата – едно кокиче покълнало  в земята и борещо се за собственото си оцеляване и живот. Борещо се за промяна, за едно по-добро време.

На 17 Януари, една най-обикновена дата за повечето хора, се превърна в един определено необикновен ден за Иван. Той бе добро момче, с великодушна и чиста душа. Но какво значение  има каква душа носиш, щом обвивката ти не бе достатъчно красива – това бе истинското, но разбира се – неказано от никого мнение на мнозинството от хората. Иван години наред бе тормозен и насилван, заради своята грозота на лицето. Кривите зъби, големия нос и дебелите рамки на очилата не му помогнаха в живота. Особено в любовта. Превърнал се във двадесет и две годишен девственик, той копнееше за допир и нежност. Накрая, омръзнало му от битието се реши до една може би крайна мярка – да си плати женски ласки. 

Но нека за секунда да погледнем от другата страна. Тази на проститутката. Знам, че вече я съдите, защото тя продава тялото и достойнството си. Но нима има друг избор?! Казваше се Анина, красиво девойче от ромски произход, която притежаваше забележително светла кожа и споен нрав  спрямо малцинството, от което идваше. От дете тя бе домакинята вкъщи – переше, готвеше и чистеше за баща си и братята си. Не й бе останало време за учение и живот.  Още от крехка възраст бе принудена да порасне. Сега, все още дете – седемнайсетгодишна тя трябваше да практикува най-древната професия, защото имаше нужда от пари. Така обичания й баща се разболя тежко. Сърцето му не бе наред, имаше усложнения, които Анина на разбираше. Единственото, което разбираше е, че се нуждае от пари, от много пари, за да може той да живее. И нямаше друга възможност, кой би взел необразовано ромско момиче на работа с високо заплащане?!

Януари отстъпи мястото си на Февруари.

14 Февруари – денят на любовта или денят на опразнения портфейл, въпрос на гледна точка. Деветнайсетгодишната Анастасия седеше замечтано върху удобния диван. Тя, за разлика от Иван, бе надарена с невероятна красота. Големи сини очи, кафеви меки къдрици, плътни устни, малко носле и слабо и стегнато тяло.  Тази хубост небесна бе както дар, така и недостатък. Разбира се, хората винаги я бяха харесвали и са й обръщали нужното внимание, но  тя за тях бе по-скоро красива вещ, отколкото реален човек с чувства и разум. Беше й омръзнало да бъде нечии трофей, искаше любов, но истинска. Стига толкова скъпи бижута, огромни букети , бохемски парцалки  и фалш. Тя желаеше единствено една мила дума, целувка по челото и едно сърце, което да трепери всеки път, когато си помисли, че може да я загуби – нея, не нейното красиво лице и стройна фигура.

Настъпи Март месец и зимата започна полека да отстъпва място на пролетта.

3 март – националният празник на България. На този ден няма кой знае какви обичай и традиции, просто хората си почиват в блажено спокойствие, за разлика от своите прадеди, които на тази дата са се борили за свобода. Отключва се един патриотичен дух и сякаш за момент българите изпитвам гордост от своята националност, а не срам. На този ден обществото не хули каква мизерна дупка се е превърнала държавата ни, а се отдават на сантименталност – започва се с цитати от Левски и Караджата, стихотворения на Вазов и Ботев, както и някой народни песни. Виктория изпита на този ден една особена носталгия към дома. Сърцето й искаше да чуе българска реч и музика, нозете й да почувстват черноморски пясък, лицето й – полъха на дунавският вятър, небцето й малко мусака или лютеница, а пък ръцете – майчината прегръдка. Тя усети импулс, желание да се прибере у дома, но удържа. Продължи да се бори със самотата, изкушението и носталгия, за да следва своите мечти и фантазии за по-добър стандарт на живот – въпреки,че със сигурност бе нещастна.

Настъпи 8 март – деня на майката. Елизабет размишляваше за този празник, късно вечер преди да заспи. Тя се просълзи, защото усети неописуема меланхолия и желание за промяна. За съжаление става въпрос за промяна в миналото, което както е всеизвестно е невъзможно. Тя прокле всички онези неблагодарни деца, които не почитат и уважават добрите си майки. Няколко спомена се промъкнаха в съзнанието й и това я сломи. Нейната майка и начина по който тя си тръгна и напусна не само съпруга си, но и малкото си дете. Елизабет все още не разбираше как можа да постъпи тя по този жесток начин с нея. Спомни собственото си вълнение и трепета в гласа, когато след месеци наред очакване, майка й най-после я потърсеше по телефона. Начина по които задаваше въпроса: „Кога ще се върнеш? Липсваш ми!” и безбройните лъжи и оправдания, които чуваше отсреща. Елизабет скочи от леглото си и отиде в съседната стая. Надвеси се над детското креватче и целуна дъщеря си по главичката. Погледа я, как спи – кротко и невинно като херувим. Нови спомени нахлуха в главата й. Този път близкото минало, когато забременя. Майка – тийнейджърка, едва на шестнайсет, но се пребори. Въпреки, че разбираше в каква безизходица е, осъзнаваше трудността, но се справи. Роди красиво момиче, напук на всички които й казваха на абортира. Елизабет отдавна бе простила на майка си, но никога на би простила на себе си, ако някога причини същата болка на дъщеря си, каквато бе причинена на нея самата.

Април пристигна и донесе така чаканата пролет. Всички билки и цветя разцъфнаха.

20 Април – за някой този ден е известен като преждевременното избухване на априлското въстание /стар стил/ или рождения ден на фюрера на нацистка Германия  Адолф Хитлер. Но ако сте от по-младото поколение, вероятно ви е ясно, че на тази дата се бележи т.нар ден на тревата. Една майка – на име Ванина наблюдаваше с присвито сърце своят малолетен син. Когато откри в шкафчето на бюрото му  трите добре свити цигари от марихуана се опита да го приеме спокойно. Много тийнейджъри пушат трева,един на вид безобиден наркотик. Но когато откри пакетче кокаин в джоба на дънките му – тя побесня. Вдигна му скандал и крещеше как той сам щял да провали целия си живот. Синът привидно я разбра и обеща да спре. Хитър начин да се отървеш от досаден родител и една наистина тлъста лъжа. Майка му му повярва, но не за дълго. Няколко седмици след скандала, тя се прибра вкъщи по-рано от работа и когато влезе в стаята на своя сина си усети вонята на марихуана. Ванина заплака кротко. Тя знаеше, че каквото и да му говори – той няма да я послуша, най-много пак да я излъже. В сърцето й остана единствено надеждата синът й да се осъзнае и да спре преди да е твърде късно.

Май месец отлетя тъй незабелязано и настъпи Юни.

1 Юни – денят на детето. Хиляди разсмени момчета и момичета. Кой ще получи най-хубавия подарък? Количка, кукла или цветна книжка със картинки. А кой ще си прекара най-хубаво този специален ден? Ядейки сладолед в зоопарка, разглеждайки екзотичните африкански животни, във увеселителният парк на влакчето или с приятели, смеейки се и играейки във парка. Александра седмици наред успяваше да се преструва, че всичко е наред и някак си да притъпи болката си, но на този празник се почувства слаба и уязвима. Но каква болежка има тя, нима живота й не бе перфектен.? Не. Добър и съобразителен съпруг, хубав дом, значителна кариера и скъпа кола. Но тя все пак прибягна до книгата, онази синята я на последния рафт. Но не се зачете в нея, а извади снимката, която тайно бе скрила. Черно бяла снимка, размазана. От видеозон. Детето, което ще роди. Или по-скоро това, което загуби. След инцидента, щастието й се помрачи. А след като доктора й каза, че може би никога повече няма да зачене – целият й свят се срина.

28 Юни – за другите просто поредния ден от месеца, но за Георги това бе деня на приятелството. Или поне той така го наричаше. Ирония имаше във думите му и лека тъга.  Когато Георги бе на шестнадесет години, на тази дата се случи инцидент.  Той бе легнал в калта, с изпокъсани дрехи и рани по тялото. Приятели му, които се кълняха във вярност и обич, избягаха.  Двама – грамадни и пияни решиха да покажат своята сила в действие. Нямаше дори обидна дума или кой знае какво, просто крив поглед от отсрещната страна и онези скочиха на бой. И тъкмо когато Георги мислеше, че ще загуби съзнание, от понесените удари се появи един непознат.  Странникът се справи със ситуацията не с физическа сила, а с хитрост :

-          Хей, вие нормални ли сте? Наоколо обикаля полицейска кола, искате голяма глоба заради този мухльо ли? – И като по сигнал, двамата пияници избягаха. Непознатия, а не близките приятели, помогна на Георги да излезе от калта и отново да стъпи на краката си.

Юли и Август потънаха в нежните морски вълни  и си отидоха неизбежно (или поне до другата година). Септември  също ги последва, изчезна също като своите капещи листа в красивите багри на червено и жълто. Зимата отново наближи с Октомври и неговия ледовит вятър.

31 Октомрви или според католическия календар т.нар Вси  Светии. Захари прекара вечерта си в поредният запой. Той видя множество момичета, маскира ли се на грозни вещици и страшни вампири. Усмихна се иронично, защото стигна до един  извод. Всички те, обкръжението му, за пръв път от годината показваха истинските си лица. Онези, които криеха зад перфектните черти, многото грим и очарователните лицемерни усмивки. Сякаш виждаше хората през огледало, което не показва външността им, а техните характери и души.

Дойде Ноември., после и Декември, коледни звънчета зазвъняха. Сняг покри цялата земя и злото във душите сякаш смрази или поне по празниците.

Коледа – 24 Декември отмина приятно и весело.

Нова година и връщаме се пак откъде тръгнахме или не съвсем. Изминало е малко време, само 365 дни, една обиколка на земята около слънцето. Но определено остаряхме и може би се променихме и помъдряхме. Вече не сме толкова млади, колкото преди. Може би вече нямаме същите идеали и ценности, мечти и стремежи, неволи и проблеми.