„Госпожа Емилова предложи вариант за спестяване на разходите. Реши, че трябва да  се харчат по-малко пари за разни не съвсем важни неща,  като униформи, социални придобивки, банкети, плакати, че даже  и за тоалетна хартия. Предложението й  се струваше коректна форма за спасяването й от нейната полупасивност в продажбения отдел! „Хората нямат пари” тази фраза мразеше нейният шеф, но и тя я мразеше, когато ставаше въпрос за стимулиране на преките подчинени. Продуктът на фирмата беше скъп, но всеки може да продава евтино. Както казват в рекламния отдел - скъп, но полезен – с качества значително над останалите фирми? Какви бяха толкова тези качества – въпрос на въображение на всеки купувач.

Днес се събуди доста рано, дори не успя да погледне страницата си във Фейсбук, защото нейната креативност беше разработила план за действие. Реши, че е най-добре да направи анализ на разходите за последните три месеца, като за целта й трябваха няколко справки от Марчето. А Марчето беше душата на фирмата. Обичаше служебните купони. Млада, енергична, нещадяща своите 32 години. Дори беше няколко пъти водеща на традиционните новогодишни, свети-валентински, осмомартенски и прочие купони. Но Емилова реши да сложи край на тези „артистични прояви”, на това безкрайно разводняване на бюджета, чиито икономии биха могли да прераснат в допълнителни бонуси. Но такива като Марчето не бяха в списъка за бонусите. Те бяха просто изпълнители – с фиксирана твърда заплата – с пет лева над минималната! Какво си мисли Марчето, че е заслужила повече?! Как?! Всеки може като нея да копира документи, да сканира договори, да уговаря срещи, да уведомява клиентите за предстоящи сделки, нови продукти и промоции. Никой не може като Емилова да бъде гордостта на компанията! С респект, стил  и походка на пантера да обхожда всички кабинети, раздавайки ежедневните задачи. Да поставя като нея високи, амбициозни планове. Голяма работа, че не са изпълними – затова са планове, за да не се изпълняват! Емилова е царицата на конфликтите между колегите и в създаването на вътрешна конкуренция. Подчинените й сами ще се избият в надпреварата да откраднат клиента на другия. Компанията като цяло губи, но  е важно да се изкара ръст поне в един от управляваните от всемогъщата Емилова екипи! Никой не забелязваше, че ако някой от екипите е с + 30% преизпълнение, то друг е с -45% изоставане. Шефът е, както самата тя обичаше да казва:  – „бог високо”, „цар далеко”! Или на практика Емилова държеше и хлябът и ножът за всички във фирмата.

Ето, че с новаторството си за орязване на „разточителните” разходи, тя щеше да докаже, че работи много и напълно заслужава 5 цифрената си месечна заплата.

Емилова си представи  как влиза с бодра стъпка в офиса и с трясък хвърля папките с докладите върху бюрото на Марчето. Реши, че тази сутрин ще направи неприличен и обиден коментар за облеклото ù – евтино сако, което изобщо не отговаря на стила  на обувките й. Да й се подиграе, че не може да си позволи скъп гел-маникюр, месечна поддръжка на изкуствени мигли и освежаваща ежеседмична прическа. Марчето щеше да я погледне с подчинение, с полупросълзени очи, но нямаше да отрони и дума! Тогава Емилова ще  й забие своя коз: ще зададе своите експресно важни и безсмислени задачи, така че Марчето да не може да излезе обедна почивка! А след това ще й нареди да довърши и задачите на други отдели, за да не може момичето да си тръгне на време от офиса, защото тя – Емилова, знае, че Марчето работи и на друго място! А Емилова има настървената цел да осуетява печеленето на допълнителни доходи от Марчето. Нали затова ù плаща – да  бъде подчинена и да работи само за нея! Всичките тези действия  носеха на Емилова невероятното удовлетворение, което я поддържаше жива! Тя се прибираше вечер у дома и дълго обмисляше за новата си серия унижения, на които щеше да подложи на следващия ден  Марчето.

Емилова реши да извика такси, защото заредена с новата си идея, закъсняваше. Обу скъпите си италиански обувки, които купи изгодно само за 400 лева. Облече марковото си сако, а отгоре дизайнерското си палто – сезон пролет 2016 година. Прическата й беше прясна – от вчера, само срещу скромните 50 лева – косата й придаваше профил на Нефертити!

Таксито дойде след 10 минути и след още 10 минути милата госпожа Емилова влезе в управлявания от нея офис.

На вратата, обаче я посрещна друго момче – явно ново в охранителната фирма. То не я поздрави и тя го прие като лична обида! Заизкачва се по стълбите в ритъма на звучните си токчета. В коридора имаше развълнувана групичка от низшестоящи.  Тя взе засилка да ги разкара, но какво установи – големият бос седеше на канапето! Беше сложил някаква физиономия на лицето си, която мигом стресна Емилова! Тя се приближи със своята тренирана походка и подаде ръка. Шефът я пое, но бързо я покани да влязат заедно в кабинета на видната мениджърка. Емилова тръгна към облицованата врата, отвори я и какво да види?! На столът, специално поръчан от нея, ръчно изработен от естествена кожа – седеше, не кой да е, а Марчето! Шефът подаде на Емилова един лист хартия, от който тя успя  да осъзнае единствено думата „преструктуриране”. Емилова потъна в строгия, но скромен поглед на Марчето. Стисна неохотно ръката й и се подпря на високия си ток… Съвзе се бързо – гордостта й не позволяваше падение! А и не трябваше да уврежда 100–левовия си грим! Усмихна се величествено и поднесе поздравленията.”

Марчето се стресна от унеса. Беше заспала за минута в стаята за почивка. Дочу гласа на мениджър Емилова, която вече я издирваше по коридорите.

Марчето от дипломирането си работеше по специалността във фирмата. Вече имаше 7 годишен трудов стаж. Но възнаграждението, което получаваше не стигаше и тя беше принудена да бъде координатор по продажбите в още една търговска фирма. До 17,30 часа работеше тук, а след това в другата фирма. Прибираше  се след 21 часа у дома, където я чакаше семейството – двете й деца, съпругът и свекървата. Парите й бяха единствения доход на семейството. Знаеше, че мениджър Емилова не одобрява втората й заетост. И така Марчето беше лоша служителка,  лоша майка, неподходяща съпруга  и неудачница – снаха. Не можеше да се спаси, не можеше да избяга, не можеше дори да се предаде! Беше попаднала в капана на живота! Кога, тя Марчето щеше да излезе от кръга на работещите бедни?! Единственият оптимизъм, който я крепеше, е че се учеше, навлизаше в работата, придобиваше опит и квалификация, които няма начин – рано или късно, щяха да не й донесат мечтания живот! Успокояваше се и от мисълта, че много от хората около нея са в същия този капан. Многото работа, липсата на сигурност, плаващата стабилност – сякаш живеят сред движещи се пясъци!

Стана рязко! Съвзе се от приближаващите нервни стъпки! И продължи работния си ден, който щеше да завърши след 21,00 часа.