5.04.2007 г., 21:31 ч.

Капка по капка-живот 

  Проза » Разкази
1871 0 3
2 мин за четене
 

Каква е цената на човешкия живот, се питаше той, две големи водки и толкова, после колата, катастрофата, линейката, полицията, болницата и тя. Тя, гостенката от далече, носеща със себе си само мъка, една коса в дясната й ръка и един отнет живот...

Защо му трябваше да пие и да шофира, а още повече, защо приятелката му трябваше да се качва в колата. Сега я няма, лежи там в новия си дом, там, където той не може да я види никога вече. Гроба й така пресен, отрупан с цветя, кръста, на които висеше некролог  със снимката й, а тя бе толкова красива, така нежна. Бе като цвете, но, уви, вече увехнало, защо не си отиде той, той, който никога няма да бъде вече същия, а трябваше да си отиде тя, така млада, изпълнена с мечти и надежди, тя, която радваше всички с усмивката си.

Още пред очите му е катастрофата, таблото на колата, изцапано с кръв, така алена като устните й, от където тя шуртеше, капка по капка. Косата й, сплетена от съсирената кръв, красивите й руси коси... очите й, като две звезди, няма да го погледнат никога вече, те никога няма да се отворят за света...

Защо, защо тя не реагира, къде е линейката? Ето ги, но защо, защо я завиват? Очи, изпълнени със сълзи, сърце, разбито на парчета... живот, какъв ти живот... нея я няма и никога вече няма да я има...

Днес я погребват, в ковчега кафяв лежи и не помръдва едно ангелче, едно небесно същество, едно дете. Лицето й, така бяло, очите й, които бяха най-красивото нещо в нея, са завинаги затворени, устните й - напукани, а той така ги целуваше някога, косите й - прилежно сресани, но тя е още дете, Господи защо!

Защо ме превърна в убиец се питаше той? Ето вече я полагат в гроба, тук са всички, семейството й, приятелите й, градът... Всички плачат, отрупват гроба й - новият й дом - с цветя и си тръгват. Повечето ще забравят  след време за нея, но той и семейството й никога... Те ще я носят в сърцето си, а тя ще ги гледа отгоре, там, където е новият й дом, на небето...

Минаха 40 дни, тоя я сънува и никога няма да забрави този сън и това, което тя му каза. А именно: "Капка по капка живот, но дали моят струва 4 лева - две големи водки?"

Не карайте пияни, пазете другите и себе си!

Капка по капка живот!

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина незнам....Войната по пътищата е жестока...Много хора си отидоха...Съжалявам много и за тази загуба,за която пишеш ти.
    Съжалявам!Поклон!
  • Така е, адашке! Само обидените от природата в умствено отношение го правят! Независимо от техния стаж зад волана или възраст. Защото колата е едно оръжие! А празна пушка, казват, че веднъж на сто години стреляла и затова трябва да сме винаги внимателни с оръжието! Всеки военен ще ти го повтори за пушката.
    Затова и в редица страни има само едно оправдание, ако те хванат, че караш след употреба на алкохол, но не си предизвикал произшествие! - Ако караш човек с опасност за живота към болницата и го правиш с включени аварийни светлини за да се пазят останалите. Т.е. ако караш в режим на линейка. Но преди това трябва да докажеш на съда, че това е бил единствения животоспасяващ изход за другия!
    Затова мразя кретените, които пият и след това карат!
  • Не карайте пияни. Най-вече зради хората,които обичате, не толкова заради себе си. Чудесна поука!
    Явно тази вечер тъгата ни е приятел, Вили!
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??