Капка по капка-живот
Каква е цената на човешкия живот, се питаше той, две големи водки и толкова, после колата, катастрофата, линейката, полицията, болницата и тя. Тя, гостенката от далече, носеща със себе си само мъка, една коса в дясната й ръка и един отнет живот...
Защо му трябваше да пие и да шофира, а още повече, защо приятелката му трябваше да се качва в колата. Сега я няма, лежи там в новия си дом, там, където той не може да я види никога вече. Гроба й така пресен, отрупан с цветя, кръста, на които висеше некролог със снимката й, а тя бе толкова красива, така нежна. Бе като цвете, но, уви, вече увехнало, защо не си отиде той, той, който никога няма да бъде вече същия, а трябваше да си отиде тя, така млада, изпълнена с мечти и надежди, тя, която радваше всички с усмивката си.
Още пред очите му е катастрофата, таблото на колата, изцапано с кръв, така алена като устните й, от където тя шуртеше, капка по капка. Косата й, сплетена от съсирената кръв, красивите й руси коси... очите й, като две звезди, няма да го погледнат никога вече, те никога няма да се отворят за света...
Защо, защо тя не реагира, къде е линейката? Ето ги, но защо, защо я завиват? Очи, изпълнени със сълзи, сърце, разбито на парчета... живот, какъв ти живот... нея я няма и никога вече няма да я има...
Днес я погребват, в ковчега кафяв лежи и не помръдва едно ангелче, едно небесно същество, едно дете. Лицето й, така бяло, очите й, които бяха най-красивото нещо в нея, са завинаги затворени, устните й - напукани, а той така ги целуваше някога, косите й - прилежно сресани, но тя е още дете, Господи защо!
Защо ме превърна в убиец се питаше той? Ето вече я полагат в гроба, тук са всички, семейството й, приятелите й, градът... Всички плачат, отрупват гроба й - новият й дом - с цветя и си тръгват. Повечето ще забравят след време за нея, но той и семейството й никога... Те ще я носят в сърцето си, а тя ще ги гледа отгоре, там, където е новият й дом, на небето...
Минаха 40 дни, тоя я сънува и никога няма да забрави този сън и това, което тя му каза. А именно: "Капка по капка живот, но дали моят струва 4 лева - две големи водки?"
Не карайте пияни, пазете другите и себе си!
Капка по капка живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Мотовили Всички права запазени
