Карнавал

Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след година. Докато накрая не размаже съзнанието ти на хиляди кървящи късове плът. Докато лицето стане изражение, а индивидът стане личност. Някога хората четяха книги. Но имаше лица и образи, на които това не беше изгодно. Хората не трябваше да мислят. Няма по-опасно нещо на света от човек с книга в ръка. Затова вестниците станаха жълти, книгите се превърнаха в съкратени издания, съкратените издания станаха резюмета, а резюметата се превърнаха в резюмета на резюметата. Накрая книгите изчезнаха и света престана да бъде опасно място. Хората престанаха да се питат „защо”. Винаги по-лесния въпрос е „как”. Защото той има отговор. Когато някой си задава въпроси прекалено много, неговият мозък става опасен. Поле от крещящи мисли, които застрашават световния ред. Всички обичат мира. Но никой не ни попита, дали го искаме. Войниците изчезнаха и се появиха лидерите в клетки. А клетките станаха тясни, за да не може лидерите да обикалят клетките и да мислят. Музиката изчезна, за да не може клетките да са звучно място. Вместо това им пускаха пищящи звуци и безумни крясъци, за да не можи лидерите да чуят мислите си. Но те се гореееха с това, защото бяха лидери. И един ден те просто изчезнаха, а на тяхно място се появиха циркови атракции и опитомени животни. И ние хората се радвахме, защото всички обичат атракциите. Защо са ни книгите, когато си имаме цирка, цветните балони, безумно глупавите шоу предавания, пухкавите кученца, ваниловите цигари, хрупаквите бисквити, легалните наркотици, порнографските списания? Защо ни е да разсъждаваме, когато си имаме безкрайните правилници, хилядите закони и забрани, защо ни е да обсъждаме, когато можем да си говорим за коли? И дойде денят, когато психолозите, философите, лекарите изчезнаха и станаха спортни състезатели, циркови атлети или шоумени. Думата „интелектуалец” стана обидна и за кратък период от време се превърна в опасна. Училищата лека полека спряха да ни обучават на науки, а почнаха да бълват всякакви видове атлети и състезатели. Знаете ли за какво си говорят хората? За нищо, за абсолщтно нищо. Темите на разговор почнаха да се въртят около коли, жени, състезания и веселби. Никой не се запитва кой е Хюм например, защото е прекалено усмихнат и пиян, за да разсъждава. Но не е ли приятно? Колко време сме мечтали за мир, за усмихнати дечица, равни права и нулева престъпност. Светът се превърна в едно прекрасно място. Хората се веселяха, защото спряха да мислят. Всеки поет беше престъпник, всеки писател – масов убиец. Останалите книги се превърнаха в заредени пушки и атомни бомби в къщите на съседите ни и всички онези, които не бяха забравили онези тъмни, мрачни времена, когато холокастичните лидери се бяха надвесили над дебели, попити с кръв листа и пишеха и пишеха, после други техни последователи, втренчени в черно-белите листа, четяха и попиваха отрова. После пренасяха заразата и убиваха милиони. Децата ни се превърнаха в очилати и скитащи убиици. Но тези времена отминаха. Отминаха войните и икономическите противоречия. Хората станаха равни и всички граници паднаха. Знаете ли колко са убийствата за миналата година? Нула. Кръгла нула. Защо ти е да убиеш някой, когато можеш да се забавляваш и да се друсаш съвсем легално? Защо ти е да бъдеш човек, когато можеш да си празен, глупав веселяк? Опасни са тези, които мислят, защото някой ден те ще свалят нашите управници. Ще дойде анархия, която ще донесе със себе си войни и кръвопролития. И всичко това само и единствено заради тези, които мислят. Изчезнаха верандите, прозорците и градините около къщите, за да не могат хората да се отпуснат на спокойствие. За да няма гняв и престъпност дойодха всякакви поощрителни мероприятия и награди. Почти всеки човек рано или късно печели от лотарията. Забраниха се браковете и връзките, за да няма изневяри. За сметка на това на всеки ъгъл има къщи за удоволствия – съвсем безплатни, някаква си правителствена инициатива, а вестниците спряха да бълват информация и се запълниха с голи снимки и реклами. Но не, това не е разврат. Разврат е, когато иневериш на жена си с друга омъжена жена. Разврат е, когато си обзет от онова странно усещане, как му викахме? Любов? Граждани, изгорете всички книги и захвърлете всички ценности и нека ги заменим с цветни балони и глуповати усмивки! Защото е време за веселба. Онзи ден от седмицата, който всички обичахме преди, сега е наше ежеднвие. Потребностите станаха минимални, вещите общи, за да няма недоволни от хубавото на съседа. Знаете ли, че вече няма просяци. Всички заеха висши позиции. За всеки има по много стига да си го поиска. И на това ни учат днес, да искаме, да искаме и да искаме. Да искаме по един празен, цветен, весел каталог. Каталога на нашите така велики управници. Няма затвори, престъпност и страх. Всички се сътезават и веселят, защото всеки печели. А тези, които мислят и четат, бягайте надалеч от тях и не забравяйте да се обадите на 911, когато ги видите, за да ги изгорим тях и техните пропити с омраза страници. Някога хората обичаха да мислят и оттам дойдоха войните, омразата, завистта, идеологиите и престъпността. Сега, когато всички сме свободни да се забавляваме, ние постигнахме върха на човешките ценности. Ние не мислим и не четем, речника ни се превърна в беден и все повече думи изчезнаха, докато накрая остана едва една хилядна част от предишното богатство. За да не може да се изразяваме, за да не може нашите деца, внуци, пра и пра-пра-пра внуци да се превърнат в това, което бяха нашите деди. Войници на чужди каузи. Вече няма история, за да не знаем какво е било преди, няма картини и изкуство, за да няма творци. Изгорихме всичко, което имахме, за да може от пепелта да сътворим едно ново, велико, свободно и обединено общество. Жертвахме всички онези неща, които някога бяха оръжие срещу нас самите. Останахме безгласни, заблудени от хилядите цветни балончета и шоупрограми. И оставихме това, което някога ни разяждаше назад. Превърнахме света в едно прекрасно място, за което преди само мечтахме. Жертвата беше прекалено голяма и изведнъж се оказахме празни и безлични,с дупки вместо очи, смях вместо думи, и глупави усмивки вместо мисъл. Защото дойде онзи ден от седмицата, когато цирккът е в нашия град и всички, захвърлят учебниците и се веселят. Свободата е едно прекрасно нещо и ние трябва да сме горди, че сме част от него. Изгорете книжната чума и нека всички печелим от безбройните награди и веселби. Убийте с камъни интелектуалците и творците преди те да разнесат своята чума сред вас! Време е за карнавал.