Нарисувах картина. Ей така, с подръчни материали. Малко бяло, малко жълто, червено, синьо, розово... лилаво. Като дъга, но с всички цветове. Красота, невинност, любов, радост – всичко в едно. Емоция върху платното. И отидох за рамка. Да я окача. На вратата, на входа на своята душа. Но нито една рамка не ставаше. Или ù придаваше мрачен вид, или цветовете се губеха. Прибрах се. Оставих картината. Ще я окача пак там, но на едно малко черно пиронче и ще я подпиша с мечти. Защото тя се оказа точно това – проекция на мечтите ми, които никой не може да ограничи и които може да види само този, който е готов да надникне в душата.
© Таня Николаева Всички права запазени