Продължение:

- Заповядай!
- Сигурен съм,  че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах,  ако трябва да бъда честна.  Той никога не е говорил така,  а това със свеждането на главата ме изненада.  Как най-надутото,  досадно,  надменно,  превзето и ужасно същество на света може да ми говори по този начин? И какво изобщо прави в квартирата ми? Хм... трябва да има някакво обяснение!

- Радвам се за теб!  Разбрах,  че мястото на моден редактор вече е твое. Честито! - продължи с милите думи той.
- Благодаря! - казах аз и все още не разбирах на какво се дължи цялата тази любезност.
- Прекрасно си обзавела новата си квартира - продължаваше с любезностите Джъстин.

Нервите и търпението ми не издържаха! Нямах никаква идея защо този човек е тук и какво иска от мен,  защото със сигурност не беше дошъл само за да види как съм.  Имаше нещо,  което ме караше да се тревожа и, честно казано,  бях на тръни.

- Виж, Джъстин, не знам какво си намислил, но...
- Защо е нужно да съм намислил нещо?! - прекъсна ме той - Не може ли просто да дойда и да те видя, Емили?
- По принцип може, но...
- Какво но?! - отново не ме остави да се доизкажа той.
- Джъстин, много добре знаем и двамата, че не си дошъл до тук просто така. Отлично знаеш, че от малки не сме в много добри взаимоотношения (мислех да кажа ужасни, но щеше да бъде твърде грубо).
- И какво пречи да променим това? - продължаваше загадъчно да задава въпроси той.
- Като за начало можеш да започнеш с това как реши да дойдеш тук,  защото аз съм наистина...
- Объркана?! - прекъсна ме той.
- Да...
- Е, щом искаш истината, така да бъде!