Продължение:
- Заповядай!
- Сигурен съм, че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах, ако трябва да бъда честна. Той никога не е говорил така, а това със свеждането на главата ме изненада. Как най-надутото, досадно, надменно, превзето и ужасно същество на света може да ми говори по този начин? И какво изобщо прави в квартирата ми? Хм... трябва да има някакво обяснение!
- Радвам се за теб! Разбрах, че мястото на моден редактор вече е твое. Честито! - продължи с милите думи той.
- Благодаря! - казах аз и все още не разбирах на какво се дължи цялата тази любезност.
- Прекрасно си обзавела новата си квартира - продължаваше с любезностите Джъстин.
Нервите и търпението ми не издържаха! Нямах никаква идея защо този човек е тук и какво иска от мен, защото със сигурност не беше дошъл само за да види как съм. Имаше нещо, което ме караше да се тревожа и, честно казано, бях на тръни.
- Виж, Джъстин, не знам какво си намислил, но...
- Защ ...