Бялата жигула спря пред каменната селска къща. Старият ù мотор издаваше такъв глас, че се чуваше, още когато влизаше от главния път към малката улица. Беше средата на юли месец, привечер се чуваха веселите гласове на децата и пронизващите свирки на овчарите, които сякаш се надпяваха.
Ясемин седеше на задната седалка. Изглеждаше като букет от маргаритки с бялата си рокличка на цветчета. Дядо ù отвори вратата и прегърна ''букета''. Тялото на детето беше изморено от пътя, очите ù се бяха замъглили от тъгa, след прекараните 6 месеца в болничната стая. Косата ù бе вързана на две високи конски опашки, които бе направила медицинската сестра тази сутрин. Даже веселите лaстички с пластмасови маргаритки не бяха успели да разсмеят детето, трапчинката на дясната ù буза сякаш бе се разсърдила и нямаше никакво намерение да зарадва дядото.
- Дядо, аз сама искам да натисна звънеца! - гласът ù бе развълнуван.
Юзеир се наведе и остави внучката си да стъпи на земята. Ясемин се повдигна на пръсти и протег ...