10.05.2011 г., 21:35

Като

775 0 0

Като вятър без скорост.

Като море без бряг.

Като огън без пламък.

Като музика без ноти.

И летях нагоре,

докато бях държан за ръка.

 

Като пиано без клавиши.

Като стълба без стъпала.

Като къща без врата.

Като прозорец без стъкла.

И летях нагоре, срутвайки

сгради и скали.

 

Като небе без облаци.

Като книга без корица.

Като стена без тухли.

Като филм без сценарий.

И летях нагоре в страх и самота,

облян във бяла светлина.

 

Като философ без идея.

Като гора без дървета.

Като огледало без отражение.

Като дума без звук.

И летях нагоре.

 

Като Аз без мен.

Като мен без теб.

Като Обичам без Те.

Защото не знам коя си.

И къде си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дойчин Трендафилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...