May 10, 2011, 9:35 PM

Като

  Prose » Others
773 0 0

Като вятър без скорост.

Като море без бряг.

Като огън без пламък.

Като музика без ноти.

И летях нагоре,

докато бях държан за ръка.

 

Като пиано без клавиши.

Като стълба без стъпала.

Като къща без врата.

Като прозорец без стъкла.

И летях нагоре, срутвайки

сгради и скали.

 

Като небе без облаци.

Като книга без корица.

Като стена без тухли.

Като филм без сценарий.

И летях нагоре в страх и самота,

облян във бяла светлина.

 

Като философ без идея.

Като гора без дървета.

Като огледало без отражение.

Като дума без звук.

И летях нагоре.

 

Като Аз без мен.

Като мен без теб.

Като Обичам без Те.

Защото не знам коя си.

И къде си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дойчин Трендафилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...