Като вятър без скорост.
Като море без бряг.
Като огън без пламък.
Като музика без ноти.
И летях нагоре,
докато бях държан за ръка.
Като пиано без клавиши.
Като стълба без стъпала.
Като къща без врата.
Като прозорец без стъкла.
И летях нагоре, срутвайки
сгради и скали.
Като небе без облаци.
Като книга без корица.
Като стена без тухли.
Като филм без сценарий.
И летях нагоре в страх и самота,
облян във бяла светлина.
Като философ без идея.
Като гора без дървета.
Като огледало без отражение.
Като дума без звук.
И летях нагоре.
Като Аз без мен.
Като мен без теб.
Като Обичам без Те.
Защото не знам коя си.
И къде си.
© Дойчин Трендафилов Все права защищены