24.08.2008 г., 3:48

Като...

1K 0 0
1 мин за четене

               Като стих отронен съм,

                                                          от Времето изпуснат стон...

               Като дъх на Вятър съм

                                                          и Ада в Рая съм! ...

               Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!...

                                                          А Ти си, Силата на дните ми

                                                          И Огън

                                                          и Вода...

                                                          ТИ!

                                                          Вярата си в мен...

                                                          ТИ!

                                                           В Бурята Спасителя си ми...

            Питам Небето за Теб и всеки път те моля да се пазиш!

            Пращам вест по звездите

                                                           да те наглеждат, когато си Сам

                                                                                           и неможещ да видиш Деня...

            Изтривам сълзите ти с мисъл за милост...

            Докосвам с нежност безшумно раменете ти горещи,

                                                              защо плачеш сега... ?!

                                                              Не тъгувай!

                                                              Аз съм ТЯ!

                                                              Нека те попия с длани и те обвия в нега...

            Нека повървя до рамото ти тихо...

            Нека споделим и болка

                                                       и тъга...

           Тук съм...

           Не съм сама...

           Аз водя ти Дъжда

                               и ласката на погледа ти водя...

                               И дивата Луна,

                               и Гарвана, и Совата - боец достоен...

                               И конят на Магьосника отколен...

             Открадни ме за света!

             Полюлей ме в скута си любовен, за да мога да заспя!

             Завий ме с Обич...

             Постави главата ми в скута си и говори за Любовта!

                                                Как жива е в Душата ти - Душата ми

                                                и Огънят как не пари!

                                                Сладост е да горя!

              Срещнах те във Времето Сега!

              Нека повървя до рамото ти тихо!... 

 

http://vbox7.com/play:daf5c688                                                                               

                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...