Aug 24, 2008, 3:48 AM

Като...

  Prose » Others
996 0 0
1 min reading

               Като стих отронен съм,

                                                          от Времето изпуснат стон...

               Като дъх на Вятър съм

                                                          и Ада в Рая съм! ...

               Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!...

                                                          А Ти си, Силата на дните ми

                                                          И Огън

                                                          и Вода...

                                                          ТИ!

                                                          Вярата си в мен...

                                                          ТИ!

                                                           В Бурята Спасителя си ми...

            Питам Небето за Теб и всеки път те моля да се пазиш!

            Пращам вест по звездите

                                                           да те наглеждат, когато си Сам

                                                                                           и неможещ да видиш Деня...

            Изтривам сълзите ти с мисъл за милост...

            Докосвам с нежност безшумно раменете ти горещи,

                                                              защо плачеш сега... ?!

                                                              Не тъгувай!

                                                              Аз съм ТЯ!

                                                              Нека те попия с длани и те обвия в нега...

            Нека повървя до рамото ти тихо...

            Нека споделим и болка

                                                       и тъга...

           Тук съм...

           Не съм сама...

           Аз водя ти Дъжда

                               и ласката на погледа ти водя...

                               И дивата Луна,

                               и Гарвана, и Совата - боец достоен...

                               И конят на Магьосника отколен...

             Открадни ме за света!

             Полюлей ме в скута си любовен, за да мога да заспя!

             Завий ме с Обич...

             Постави главата ми в скута си и говори за Любовта!

                                                Как жива е в Душата ти - Душата ми

                                                и Огънят как не пари!

                                                Сладост е да горя!

              Срещнах те във Времето Сега!

              Нека повървя до рамото ти тихо!... 

 

http://vbox7.com/play:daf5c688                                                                               

                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Л-Е All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...