Като бях на изборите...
Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми олекна. Няма да скучая, защото отдавна не сме се виждали. Навремето тя беше забавна и сладкодумна, а и красива. Сега от последното не бе останало нищо. Веднага включи умението си да говори и се виждаше явно, че има за какво...Когато “настроението” й взе да ескалира, решихме като пуснем гласа си, да отидем в отсрещното кафене. Виждаше се, че е събрала голям яд и трябваше да го сподели.
Първа бях седнала аз, а когато тя се зададе, видях , че едва ходи, подпирайки се на два бастуна, а изражението й беше каточе току що са я оскубали болезнено косъм по косъм! Трябваше да се въоръжа предварително с търпение, нямаше да е забавен разговор! И тя го започна веднага сякаш да не изпусне влака за морето…
- “Гласувах! И не защото съм убедена в това, а напук! Че няма да се оправи държавата нито за 800 дни, нито за четвърт век, няма, но може би ще настане всеобща веселба! Държавна! Нали разбираш за кого говоря! Инъче в момента ми идва да взема едно мачете и да сека наред всичките навъдили се плевели! Защото ще ти разкажа какво най- прясно изживях от тях….
-Цял живот съм мечтала да бъда лекар, но от ония, които като се кълнят пред Хипократ “ да помагат и на млади и на стари и на бедни и богати, и на враговете си”, после изпълняват и от уважение към Хипократ и от страх от Бога и от собствено благородство! Не че сега ги няма, но никой не си слага табела, ами наложи ли ти се да потърсиш помощ си е жив късмет да уцелиш точно такъв! Не на такъв попаднах и аз, когато трябваше да потърся гастроентеролог. В нашата поликлиника таъв специалист имаше един и той беше в заслужен дългосрочен отпуск! Най близо ми беше Болница “Светла и голяма”, всъщност нещо като поликлиниката й. Първото “препятствие”, което преживях беше асансьорът. Всичките бяха заключени, само за служебно ползване...Катеренето три етажа беше изпитание за мен и появилата се добра сестра да ни отключи, беше като ангел спасител...Бяхме в 9 часа сутринта, а пред кабинета на също единствения такъв специалист, за мое щастие, имаше само двама чакащи! Зарадвах им се, защото не се приемаше записване предварително. Дойде докторът и се започна една история, като в приказките...изведнъж и все случайно бяха сладващите събития.
Той беше леко закъснял, заедно с колега, с който нещо дълго обсъждаха в кабинета. Като излязоха, отидоха в съседен кабинет, също задълго...Видяхме, че там докараха мъж в количка. Явно ще му правят нещо и се забавиха...При нас дойде двойка- баща и дъщеря, които били “записани” и веднага повикани от него. Отидоха с момичето в друг кабинет, където й правили гастроскопия...една дълга процедура. Междувременно минаха и двамата души, които бяха преди мен. Когато се опита пак да тръгне нанякъде, попитах като е вече мой ред, като имам и нужда от wc, кога ще стане това?Минаваше 11 часа. Значи вече бяха минали 2 часа и така той ме покани. За няма 10 мин., в които ме “прегледа”, т.е разпита какво ми е, той стоеше прав, правейки отвреме навреме някоя крачка, вероятно ако се наложи, можеше веднага да побегне...Като успях да кажа част от оплакванията си, той отсече: “Ще направим гастроскопия и тогава ще решим проблема ви”. Когато възразих, че неотдавна съм претърпяла операция на ставите, че имам при тях 3 пълни упойки, че съм алергична към много упойки и специално ме подготвяха, че на тая ми възраст не се решавам отново…Защо не ми направят ехография, за да се видят всички стомашни органи? Той се ядоса, че на тъмно не работи, че ехографът му е слаб и като направи нещо подобно на опит с него,отсече:” Ще ви дам една листовка какво да не ядете и лекарство да не ви боли...А откъде знаеше “на тъмно” какво ме боли? Не си направи труда да си припише заслуга от познанията си, ами ми пъхна в ръка листовка, каквато ежедневно намираме в пощенските си кутии като реклама. А беше възрастен мъж, от ония които навреме и на сериозно са се клели пред техния Хипократ! Обидно беше, да те “преглежда” някой, който бърза за някакъв влак или няма интерес към възрастните хора, защото тази манипулация- гастроскопията струва пари, упойката също! После проверих на регистратурата- направлението ми важи за него. Когато, след преглед прецени, че е необходима гастроскопия, ми издава направление за такава. Тя е безплатна, но ако е изчерпан лимита, се плаща- 80 лв. за нея и 70 лв. за упойката… Едва ли щях да попадна в лимита, защото така охотно ми я предложи и така се ядоса като отказах!Дори не ми попълни задължителния амбулаторен лист, който трябваше да занеса на джипито...Изобщо...язък за направлението! Отново трябваше да търсим някой да ни отключи асансьора, но попаднахме вече на по- люта сестра от доктора, как ще й загубим времето да чака да ни дойде асансьорът, който ще повика..А навремето на тези хора им казваха милосърдни сестри...Излязохме в почти 12 часа от това нищо несвършено “нещо” капнали и от голямата жега. Трябваше да почакаме зет ми с колата, да дойде да ни вземе с дъщерята, а навън в красивите градинки, които бяха направени няаше и една пейка! По различни причини хората, които чакаха нещо или клечаха или “седяха” на бордюрите...И това е болница, в коьято търсеха помощ и хора от цялата софийска област, дошли от далече, или болни или при болни!Възмутена съм от дъното на душата си! Та това е столицата, какво ли е пък в по- малките градове?!Бездушието, според мен, е заразно явление, защото го има и другите сфери на живота ни, но за здравето...си е просто престъпление! И особено когато е с търговска цел!”
Съученичката ми разказа всичко това толкова емоционално, че и аз се изморих, а тя го преживя повторно. Трябваше да търся друга тема, да отклоня вниманието й от преживяното! Така успях да я върна към младостта ни, към живота без избори, без джипита и корумпирани доктори, дори още без проблеми в организма ни. Бяхме млади и безгрижни. Обгрижвани отвсякъде.Сега броим колко сме останали, споделяме повече тъжни неща, а от многото пътувания по света съм видяла друго отношение към възрастните им. Те живеят спокойно, пътуват по света, изглеждат добре а сигурно и по- дълго...Дано и тук настане същото...някога! Нали затова, като гласувах сега, е с надеждата, че съм избрала правилно!!
17.11.21
© Ирина Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
О, мила Руми, да е само здравната система!...А то където да погледнеш- все проблеми!...Както беше казал един голям автор: "...живот ли бе да го опишеш! Разровиш ли го ще мирише и ще горчи като отрова..." А ние си пишем, за да ни олекне!Благодаря ти, че намина.
-
Иржи, аз няма да споделям мнението си относно здравната система, просто навсякъде е различно отношението и всичко е до човека. Теб обаче най-сърдечно те поздравявам за добре разказаната случка, която прочетох на един дъх. 💗
-
Има страхотни лекари, Сенилга, несъмнено, но има и...просто чиновници..А хирурзите- те трябва да са виртуозите в медицината. Много ми хареса мнението на твоя съпруг, че най- добрата операция е оная, която може да се избегне, защото всяка операция е стрес и риск за организма, освен ония, които са неизбежни....Благодаря ти, че се спря при мен!
-
Мой муж был отличным детским хирургом, он отдавал всего себя и за каждого ребёнка стоял горой.При этом говорил: "Лучшая операция это та, которую удалось избежать."
Быть профессионалом в наши дни сложно - другие протоколы, шаблоны, стандарты -
Първо, много се радвам, че те предизвиках да ме посетиш, Валя, но на няколко места поясних, че това не обобщава мнението за медицинското обслужване/ цитирах МВР болница, където получих всичкото внимание на света/, че това зависи от хората и от двете страни! Има такива, които не са за тая професия и права е Краси- освен знания и труд, трябва да имат и душа, при това всеки болен иска да е единствен, който има нужда от внимание и оценката е обективна- според личното преживяване...Аз самата исках да стана лекар и продължавам с интереса към всичко, що касае здравето на човек! Наистина разказът ми прилича малко на емоционален репортаж, за което съжалявам...Благодаря ти.
-
Иржи, не знам какви са тия премеждия, моя милост не е попадала на подобни, аз пострадах лятото, от някакво тъпо движение скъсах и менискус, и предна кръстна връзка на коляното, но общо взето нямам сериозни възражения относно системата. Даже застрахователите ми платиха ЯМР-то. Не искам да твърдя, че няма пробойни, но все пак детето ми в момента учи медицина и се надявам повечето лекари да са сърцати и отдадени на пациентите си. Всяко стадо си има и мърша.
-
Не зная защо много хора мислят, че от всички отрасли трябва да има депутати, за да защитават интересите им...Така могат да стигнат и до 1000 броя хрантутници...Щом и една известна актриса беше кандидат, а съпругът и- евродепутат- пак актьор...Така е, Юри, да не знаеш за кого да гласуваш..
Ти, Роси, и всички наши по света знаят какво е лечението там, но тук...като в приказката "Клан, недоклан..."Идеш в болница- 7 дни престой! И вътре е събота и неделя, когато нищо не ти правят...Първия ден...само те приемат, а последния- те изписват. Т.е. от 7 дни- 4 са зян...Мисля, че гнева си съм изразила с това връзване с изборите..Благодаря и на теб и на Юри за това, че прочетохте. -
Не я разбирам тази здравна система, не виждам нищо хуманно в нея, то не само в нея де! Да се молиш за направление, да плащаш при посещение, да те изпишат без да си се възстановил, защото свършила клиничната пътека... Тази система дехуманизира лекарите. Поздравления, Иржи , за наболялата тема и чудесното и представяне!
-
Тъжна е действителноста, Иржи. Много лекари станаха политици. Кой да ни лекува и за кого да гласуваме! 😊
-
Наред с картинки и клипове за Ковид, сега се разпространяват и за изборите...Какво ли не! Та в една от тях един казва на друг: "Следващите бюлетини ще се търкат! И няма да избираме, а каквото ти се падне...!" Нали има такива лотарии, дето се чегърта със стотинка.. Благодаря, Ели.
-
Всеки път с надеждата, че избираме правилно на избори! Поздравления, Иржи!
-
Но преди всичко й казват най- хуманната професия, Краси, защото когато човек страда и е безпомощен , е и много чувствителен, мисли че е единствен и му се иска повече внимание и грижи, а не бездушие! От един приятел лекар зная позицията им, че ако страдат заедно с пациента, може да го последват или изпреварят...Може би са прави...А като се прибави и бездушието и на управляващите, тежко и на здравите! Е, много се разфилософствах...Благодаря,Краси, че ме намираш винаги!
-
Сложна професия, Иржи - не става само с учене и работа, иска се и много сърце и воля. Помощта е винаги по-близо, отколкото човек може да си представи.
-
Нали това казвам и аз, Слетле, всички се кълнат на Хипократ, ама знае ли човек на какъв ще попадне- никъде не пише...Разбира се, когато търсим такава помощ ни се иска всички да ни обръщат по- голямо внимание, а това става само, ако отидеш някъде с пари....Аз от МВР болница, където имах сложна операция излязох с цяло отделение приятели. И сега се чувам с тях по разни поводи..
-
Отново се развихряш, Иржи, с две болни теми в комплект. Много правдиво и образно си ги изтипосала, но съм срещала и много добри и човечни доктори, да са живи и здрави!
-
Нали това правя, Пепи, случки колкото искаш, но и прозата взе да ме влече повече...Радвам се, че ти харесва, а на мен- че ме четете! Тия дни ще пусна Айрин. Не зная какво е удоволствието, ако ги четете на телефона...Друго е на широк екран!
-
Пиши, Павлина, пиши! Тук можем да изливаме преживявания, поне има кой да ги чете, защото навън е такова бездушие, а там, където са се клели на Хипократ, хич не бива да го има!....Благодаря, че прочете!
-
Добре разказваш, "хващай" си разни случки от живота и после ни ги споделяй! Продължавай!🍀
-
Иржи, не само на теб ти е смачкано. Живеем в смачкано време! Толкова отдавна го мачкат! Мислиш си: не може повече! Оказва се, че може!
-
О, Марги, ако се отбиваш по- често на моята страница, знаеш ли колко ще ми повдигаш смачканото самочувствие!...Половината от описаното преживяване е лично от мен и, за да избегна някои неудобства- "облякох" приятелка в него и промених името на болницата...А по борбеност...сме една кръвна група с теб! Но една лястовица не прави пролет, нищо няма да променим, само ще спечелим врагове или думите ни ще заглъхнат без ехо!...Само дето колкото и да ни мачкат- напук живеем! Благодаря и на двете с Таня, че прочетохте...
-
Аз редовно преживявам подобни случки, Таня, и ходя в краен случай на лекар, т.е търпя и като най- простия човек чакам да ми мине от самосебе си....А и, понеже съм много борбена, се страхувам "да не ги туря на място"....А пък карантинираха семейството на дъщеря ми, а те живеят отделно от мен, но аз реших да бъда честна със съседките ми и обявих това...И те взеха да ме отбягват като че аз съм болна, а едната от тях преди три дни...умря, може би от Ковид! Такъв е живота!...
-
Все си мисля да опиша как обикалях с едно такси от болница на болница с майка ми, Бог да я прости, да търсим "специалист", какъвто, естествено няма как да намериш, особено в 4 часа следобед. Измислила съм и заглавието - "Баба Марийка и Системата". Та така...
-
Привет, Иржи! Неугасващо, прекрасно слънце! Права си, скъпа! И приятелката ти също! И аз, като нея, избирам мачетето! На лекар не ходя, даже когато е нужно! Здравето не се купува нито от бакалия, нито от МОЛ! Та.... Каквото Господ ми отреди! От "плевелите," избрани и хартисали, не очаквам нищо добро! Живеем в най-тъмните времена!
-
Иржи, за съжаление е така.
Миналата есен щях да умра на стълбите пред Ковид отделението, милосърдните сестрички и санитарите бягаха като хлебарки от нас, болните -
Да, Силве, имам готова част на "Айрин", но исках да "промушна" и това разказче, че ще му мине времето, а в края на седмицата ще я пусна нея.Благодаря ти, че веднага ме улавяш, знаеш как добре ми действа това!...
-
Иржи, страхотна си! Радвам се, че хвана и по-малка случка. Разказала си я увлекателно и обективно. Боляща тема е. Огледално изражение на облика на страната. Като в онази болница и ние като твоята приятелка пациентка ходим да чакаме пред секциите уж да ни обърнат внимание, обаче и политикът си имат свои планове:
" вероятно ако се наложи, можеше веднага да побегне".
Поздравления също за хумора. Поздрави сърдечни! -
Благодаря, Мини, много ми е драго, като те видя първа....Имам те като кадем.
Благодаря, Квазар, че си деликатен, аз обичам не само меките четки, ами и бодливите, така човек се учи и израства...Е, аз няма за кога да се старая за второто, но този описан "частен случай" естествено не е правило, а споделено, ако съм разбрала правилно "другото ти мнение"....Аз съм била и в друга болница, на която обикнах хората, въпреки предназначението им, даже стих им написах и те го сложиха в рамка на стената...А ако става дума за новото управление има една руска поговорка " Поживем и увидем"/ Ще поживеем и ще видим/ не намерих на клавиатюрата "е" с две точки в първата дума/ -
Иржи, такава е действителността в държавата ни. До такава степен мафията се е сраснала със нея, че едва ли има някъде читава институция и всичко това удря по народа. Който и да дойде на влас, вече е станал мафиот. А ние ще се надяваме на куково лято да се оправим! Хареса ми !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
