Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми олекна. Няма да скучая, защото отдавна не сме се виждали. Навремето тя беше забавна и сладкодумна, а и красива. Сега от последното не бе останало нищо. Веднага включи умението си да говори и се виждаше явно, че има за какво...Когато “настроението” й взе да ескалира, решихме като пуснем гласа си, да отидем в отсрещното кафене. Виждаше се, че е събрала голям яд и трябваше да го сподели.
Първа бях седнала аз, а когато тя се зададе, видях , че едва ходи, подпирайки се на два бастуна, а изражението й беше каточе току що са я оскубали болезнено косъм по косъм! Трябваше да се въоръжа предварително с търпение, нямаше да е забавен разговор! И тя го започна веднага сякаш да не изпусне влака за морето…
- ...