Като бях на изборите...

                                         Като бях на изборите…

      Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?

      Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми олекна. Няма да скучая, защото отдавна не сме се виждали. Навремето тя беше забавна и сладкодумна, а и красива. Сега от последното не бе останало нищо. Веднага включи умението си да говори и се виждаше явно, че има за какво...Когато “настроението” й взе да ескалира, решихме като пуснем гласа си, да отидем в отсрещното кафене. Виждаше се, че е събрала голям яд и трябваше да го сподели.

      Първа бях седнала аз, а когато тя се зададе, видях , че едва ходи, подпирайки се на два бастуна, а изражението й беше каточе току що са я оскубали болезнено косъм по косъм! Трябваше да се въоръжа предварително с търпение, нямаше да е забавен разговор! И тя го започна веднага сякаш да не изпусне влака за морето…

- “Гласувах! И не защото съм убедена в това, а напук! Че няма да се оправи държавата нито за 800 дни, нито за четвърт век, няма, но може би ще настане всеобща веселба! Държавна! Нали разбираш за кого говоря! Инъче в момента ми идва да взема едно мачете и да сека наред всичките навъдили се плевели! Защото ще ти разкажа какво най- прясно изживях от тях….

-Цял живот съм мечтала да бъда лекар, но от ония, които като се кълнят пред Хипократ “ да помагат и на млади и на стари и на бедни и богати, и на враговете си”, после изпълняват и от уважение към Хипократ и от страх от Бога и от собствено благородство! Не че сега ги няма, но никой не си слага табела, ами наложи ли ти се да потърсиш помощ си е жив късмет да уцелиш точно такъв! Не на такъв попаднах и аз, когато трябваше да потърся гастроентеролог. В нашата поликлиника таъв специалист имаше един и той беше в заслужен дългосрочен отпуск! Най близо ми беше Болница “Светла и голяма”, всъщност нещо като поликлиниката й. Първото “препятствие”, което преживях беше асансьорът. Всичките бяха заключени, само за служебно ползване...Катеренето три етажа беше изпитание за мен и появилата се добра сестра да ни отключи, беше като ангел спасител...Бяхме в 9 часа сутринта, а пред кабинета на също единствения такъв специалист, за мое щастие, имаше само двама чакащи! Зарадвах им се, защото не се приемаше записване предварително. Дойде докторът и се започна една история, като в приказките...изведнъж и все случайно бяха сладващите събития.

Той беше леко закъснял, заедно с колега, с който нещо дълго обсъждаха в кабинета. Като излязоха, отидоха в съседен кабинет, също задълго...Видяхме, че там докараха мъж в количка. Явно ще му правят нещо и се забавиха...При нас дойде двойка- баща и дъщеря, които били “записани” и веднага повикани от него. Отидоха с момичето в друг кабинет, където й правили гастроскопия...една дълга процедура. Междувременно минаха и двамата души, които бяха преди мен. Когато се опита пак да тръгне нанякъде, попитах като е вече мой ред, като имам и нужда от wc, кога ще стане това?Минаваше 11 часа. Значи вече бяха минали 2 часа и така той ме покани. За няма 10 мин., в които ме “прегледа”, т.е разпита какво ми е, той стоеше прав, правейки отвреме навреме някоя крачка, вероятно ако се наложи, можеше веднага да побегне...Като успях да кажа част от оплакванията си, той отсече: “Ще направим гастроскопия и тогава ще решим проблема ви”. Когато възразих, че неотдавна съм претърпяла операция на ставите, че имам при тях 3 пълни упойки, че съм алергична към много упойки и специално ме подготвяха, че на тая ми възраст не се решавам отново…Защо не ми направят ехография, за да се видят всички стомашни органи? Той се ядоса, че на тъмно не работи, че ехографът му е слаб и като направи нещо подобно на опит с него,отсече:” Ще ви дам една листовка какво да не ядете и лекарство да не ви боли...А откъде знаеше “на тъмно” какво ме боли? Не си направи труда да си припише заслуга от познанията си, ами ми пъхна в ръка листовка, каквато ежедневно намираме в пощенските си кутии като реклама. А беше възрастен мъж, от ония които навреме и на сериозно са се клели пред техния Хипократ! Обидно беше, да те “преглежда” някой, който бърза за някакъв влак или няма интерес към възрастните хора, защото тази манипулация- гастроскопията струва пари, упойката също! После проверих на регистратурата- направлението ми важи за него. Когато, след преглед прецени, че е необходима гастроскопия, ми издава направление за такава. Тя е безплатна, но ако е изчерпан лимита, се плаща- 80 лв. за нея и 70 лв. за упойката… Едва ли щях да попадна в лимита, защото така охотно ми я предложи и така се ядоса като отказах!Дори не ми попълни задължителния амбулаторен лист, който трябваше да занеса на джипито...Изобщо...язък за направлението! Отново трябваше да търсим някой да ни отключи асансьора, но попаднахме вече на по- люта сестра от доктора, как ще й загубим времето да чака да ни дойде асансьорът, който ще повика..А навремето на тези хора им казваха милосърдни сестри...Излязохме в почти 12 часа от това нищо несвършено “нещо” капнали и от голямата жега. Трябваше да почакаме зет ми с колата, да дойде да ни вземе с дъщерята, а навън в красивите градинки, които бяха направени няаше и една пейка! По различни причини хората, които чакаха нещо или клечаха или “седяха” на бордюрите...И това е болница, в коьято търсеха помощ и хора от цялата софийска област, дошли от далече, или болни или при болни!Възмутена съм от дъното на душата си! Та това е столицата, какво ли е пък в по- малките градове?!Бездушието, според мен, е заразно явление, защото го има и другите сфери на живота ни, но за здравето...си е просто престъпление! И особено когато е с търговска цел!”

Съученичката ми разказа всичко това толкова емоционално, че и аз се изморих, а тя го преживя повторно. Трябваше да търся друга тема, да отклоня вниманието й от преживяното! Така успях да я върна към младостта ни, към живота без избори, без джипита и корумпирани доктори, дори още без проблеми в организма ни. Бяхме млади и безгрижни. Обгрижвани отвсякъде.Сега броим колко сме останали, споделяме повече тъжни неща, а от многото пътувания по света съм видяла друго отношение към възрастните им. Те живеят спокойно, пътуват по света, изглеждат добре а сигурно и по- дълго...Дано и тук настане същото...някога! Нали затова, като гласувах сега, е с надеждата, че съм избрала правилно!!

17.11.21