Като приказка
Като приказка
Като родена в приказка принцеса
в съня ми всяка вечер идваш ти,
и всяка сутрин питам се - къде си?
Гласът ми в тишината се топи.
Не си ли Ангел, литнал от безкрая,
пазителят на моята душа?
Коя си ти? Не мога да узная?
Защо си тръгваш винаги в нощта?
От Ада ли дойде или от Рая
да палиш огън, да топиш леда?
На Бога ли си ти дете, не зная!
Или творение на Сатана?
Каквато и да си, бъди такава!
Аз винаги ще чакам до зори!
Сред хиляди жени ще те позная,
защото си единствената ти!
1995г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
