Като приказка
Като приказка
Като родена в приказка принцеса
в съня ми всяка вечер идваш ти,
и всяка сутрин питам се - къде си?
Гласът ми в тишината се топи.
Не си ли Ангел, литнал от безкрая,
пазителят на моята душа?
Коя си ти? Не мога да узная?
Защо си тръгваш винаги в нощта?
От Ада ли дойде или от Рая
да палиш огън, да топиш леда?
На Бога ли си ти дете, не зная!
Или творение на Сатана?
Каквато и да си, бъди такава!
Аз винаги ще чакам до зори!
Сред хиляди жени ще те позная,
защото си единствената ти!
1995г.
© Георги Иванов All rights reserved.
