„Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!” – Хамлет/ Шекспир

А аз искам тялото ти за инструмент. Душата ти за струни. Искам на се навеждам над него и да изтръгвам акордите на симфония. Симфония, която да води до ръкопляскането на невидимата публика на сърцата ни.

Доближавам се. Тялото ти е вързано на масата. Спомням си думите ти – „можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен”. Облечен съм в костюм и загрявам пръстите си. Обичам неизсвирени сюжети и премиери. Харесва ми тишината и дъха на залата. Напрежението което да разцепва дори пропукването и пламъка на свещите до тялото ти. Смесването на ароматите ни във въздуха. Ускореният ритъм на сърцето като почукването по пулта на диригент. Витаещият провал с началното вдигане на палката.

Но сега си ти. Пред мен. Завързана на масата ми в хола.

Да, ще те сложа на масата чисто гола. Шията ти ще завършва на ръба на масата така че главата ти леко да виси. Ще вържа ръцете ти на два от краката на масата, краката ти на другите два. А ти ще си разкрачена. Натискът върху вътрешната страна на бедрата ще е много силен. Ръбовете ще се впиват в краката между таза и коляното и в ръцете ти под мишниците. Ще си вързана стегнато. Ще можеш да мърдаш само шията си. Няма да ти връзвам очите. Искам да виждаш какво правя. Всичко е като встъпителните тонове на „Песента на Солвейг” на Григ.

После ще залепя на масата две свещи и ще изгася. Свещите ще са между кръста и бедрото едната, а другата в пролуката между гърдата ти и мишницата. И ще ги запаля. После бавно ще започна да приготвям вечеря. Ще съм с риза и вратовръзка. Ще сготвя нещо много просто – пържено яйце и карамелизиран морков. Ще придърпам малка масичка до теб и ще сложа горещият тиган на нея. После ще си сложа сакото. Ще си налея чаша с питие... И ще вечерям. Ще вечерям... ВЪРХУ ТЕБ! Усещаш ли как ритъма се забързва като при петата симфония на Бетховен?!

Колкото повече догарят свещите, толкова повече ще усещаш пламъка до настръхналата си кожа.  

Ето тези стонове, ето това осезаемо дишане, ето това е... това е като Полета на Валкириите на Вагнер! Да тоновете са прекрасни. Искам ги. Искам да... ”просвиря от ниската ти до най-високата нота”.

Ще сложа чашата със столче в устата ти и най-любезно ще те помоля да не се разлива нито капка. Представи си я в устата ти и врата ти как се напряга. Вратните ти мускули ще се опъват с всяка изминала секунда като корабни въжета. Мускулите на челюстта ти ще започнат да се схващат. А аз... ще си сервирам яйцето и карамелизираният морков още топли върху тялото ти. Внимателно ще пръсна от студената заквасена сметана върху срамната ти кост и ще я оставя да тече по клитора и срамните ти устни. И да... ще боравя с нож и вилица.

Ще забивам вилицата в яйцето и ще го разрязвам върху тялото ти. Всяко потръпване на мускулче ще бъде като сигнал да ударя клавишите по-силно. Форте - с по-дълбоко притискане на вилицата към кожата. Или с лекото й провлачване по голото ти тяло. Ще докосвам с топлият карамелизиран морков изстуденият ти от сметаната клитор. Ще го притискам, за да има достатъчно по него и ще го затопля лепнейки по него. Ще изтръгва други звуци, а топлият жълтък ще се разлива по тялото ти стичайки се по кръстчето ти. Ще го гъделичка, затопля и полепва по него.

Ще е бавно... Пианисимо... Настръхващо... Опияняващо със звуци, миризми, гледки и вкусове. Симфония!

После ще направя малък лъжовен финал на тази сексуална пиеса с удари на тимпани и барабани със затихващ звук. Финал преди истинският финал. Сега чувам и дъха на публиката. Тя е в очакване да стане и да ръкопляска и тогава... следва финала като По Чайковски в „Лебедово езеро”.

Бавно ще те облея със студена вода. Ще те измия и ще си взема сладолед. Ще загребвам с лъжичка от следоледа, ще я потапям в мократа ти топла вагина и ще му се наслаждавам в комбинация с вкуса от теб...

Бавно... пред очите ти... Дълго... и спокойно. Докато ме помолиш да чуя твоят последен акорд изтръгнат с цялото желание, което си таяла.

Обичаш ли да вечеряш под звуците на симфония?