Всичко започна като в приказка.
Да речем,че съм била Снежанка,която е отхапала отровната ябълка,но не е умряла както е в приказката. 
Отхапала съм тази ябълка в момента, в който го видях, помня го сякаш беше вчера.

Едно прекрасно Юнско утро излязох на разходка без да подозирам какво ми е подготвила съдбата.
Съдбата ми беше подготвила нереален театър все едно наистина бях в приказка и с желание очаквах да ми подадат отровна ябълка,която да захапя.
Наоколо беше необичайно пусто по улицата като по чудо нямаше жива душа.Пуснах си музика и видях в далечината момче,което караше колело. За момент се разсеях и не забелязах,че момчето се приближава към мен. Не осъзнах,че съм застанала на пътя му и кво да стане докато се усетя той вече ме беше блъснал с колелото си.
Той ми помогна да се изправя и с притеснение плахо промълви:  
- Момиче внимавай бе гледай си пътя! Добре ли  си,удари ли се?
Изчервих се,защото наистина сама си бях виновна и от срам дори не успях да отговоря.
И ето го момента в който отхапах ябълката съдбата направо ме замери с нея по главата..
Несъзнателно погледите ни се засякоха и през главата ми минаха какви ли не неща за които никога преди не бях се замисляла през ум не ми е минавало даже.
Взирах се дълбоко в очите му и видях какво ни предстои просто той беше принца на бял кон,който цял живот съм чакала.
Мислех си ,, Това е моето момче" ! Сърцето ми се разтуптя толкова силно,че чак щеше да изкочи. Как да го нарека любов от пръв поглед или съдбовна грешка? Сигурна съм,че съдбата е объркала човека на който да даде този опият ,,Забранения плод" Просто тази ябълка така ми беше въздействала,че даже не знаех къде съм и какво се случва с мен. Докато се осъзная аз наистина бях яко хлътната по това момче.
За жалост той беше от компанията ми,която си правеше сбирки у дома и се виждахме всеки ден.
Така де събраха се един ден у дома да играят белот и съвсем неочаквано той се приближи към мен,подаде ръка и  каза :
- Да се запознаем,аз съм Аче.Приятно ми е!
Много добре знаех името и историята му,но се направих на приятно разсеяна,за да не се набивам на очи.
- Дийна и на мен ми е приятно! - отговорих с усмивка до ушите
След това ми поиска чаша вода та тогава ми хрумна една много шантава идея да му сложа една лъжица сол,за да видя какви физиономии ще прави докато пие.
Подадох му чашата и с нетърпение очаквах момента в който ще отпие. Мина малко време и като гръм от ясно небе се чу някой да крещи :
- Дийна,ти луда ли си? Как ще  ми сложиш сол в чашата?
Излезе бесен и хвана първото нещо,което му беше под ръка. За жалост под ръка му беше шишето с вода и от там като започна една гоненица из целия двор,едно мокрене,едно закачане, щипане и каквото ви дойде на акъла.Това бяха онези малки моменти на щастие,които трябва да ценим, защото докато се усетим ще отлетят като птички и ще се превърнат в спомени.
Оттук започна всичко виждахме се постоянно дори бяхме от един клас стояхме на един чин,дразнехме се,доставяше ни удоволствие да се манипулираме и ядосваме.
Виждах как той ме променяше,но просто се отпуснах по вълната. Това усложняваше ситуацията все повече и повече,но си казах ,,Каквото стане" и докато се усетя Купидон ме беше улучил със своя лък! Ех, Купидоне ще ти счупя проклетия лък! Защо точно мен избра и то точно с него сякъш нямаш друга работа?
Минаха дни,месеци,години в които имах чувството,че се друсам и имам апстиненция,а единствения начин да взема дозата си беше като го видя.

Сестра ми имаше рожден ден на който всички младежи бяха поканени. Разбира се аз закъснях все пак това ми е част от чара . Отидох при нея прегърнахме се  и с периферието си го видях да върви към нас. Беше толкова красив направо ми идваше да му се метна на врата.
Купонът започна песни,танци . Всички си сипаха питие,ама аз нали не пия сипах си сокче като някое  дете бая се изложих. Гледах го както и той мен.Пиеше чаша след чаша. Да не изпадам в излишни подробности ще разкажа по същество най-интересното.
Пуснаха романтична песен всички наоколо танцуваха освен ние с него.Той дойде при мен и попита : 
- Искаш ли да танцуваме?
- Но,аз не мога да танцувам!
- Спокойно остави на мен!
Пристъпихме към дейстие,но го настъпвах и ми ставаше адски неудобно.Докато бяхме прегърнати смисъл докато танцувахме усетих как държа целия свят в ръцете си и си дадох сметка какво означава щастието. Щастието е времето прекарано с него.Щастие са усмивката и очите в които намирах онази топлина,която даваше смисъл на живота ми. 
Нормално ли е да се стресна от всичко това,което ми се случва?Побягнах навън да изпуша една цигара,а той ме последва. Седна до мен и промълви :
- Искам да ти задам няколко въпроса на които трябва да ми отговориш честно!
- Давай питай! - отвърнах 
- Наистина ли имаш чувства към мен?
- Моля кой ти каза!?
- Няма значение нужно ли е някой да ми каже? То си личи трябва да си сляп,за да не забележиш!Очите ти ми казват всичко,което криеш от мен!
- Дори и да имам чувства към теб,какво значение има?
- Ами ако ти кажа,че и аз имам чувства към теб и искам да бъдем заедно какво ще ми отговориш?
Този въпрос ме свари не подготвена като удар под кръста.Не знаех какво да кажа на всеки се е случвало да се сблъска с това от което  най-много се страхува.Мечтата ми се сбъдна,а аз бях толкова шокирана,че не знаех да се радвам ли,да заплача ли от щастие или това е сън?
Единственият вариант беше да избягам. Тръгнах,но той хвана ръката ми. Когато се обърнах  към него направи  опит да ме целуне. Успях да сдържа емоциите си,отдръпнах се и казах:
- Това не е редно! Пиян си,не знаеш какво правиш.Сигурна съм,че утре ще мислиш по друг начин!
- Повярвай ми правя всичко това именно защото съм пиян и защото на трезво нямам смелост да ти призная всичко това! Кажи ми искаш ли да си с мен или няма да ми дадеш шанс? Да,знам нямам какво да ти дам не съм богат,нямам пари,коли и подобни,но ще направя всичко възможно,за да те направя щастлива!
Заклевам се щях да се разплача да не е богат няма пари нито коли,но това ли е скъпото вещите? Не си даваше сметка,че аз бях най-богатото момиче на света щом обичах  човек като него! Имах диамант,който в днешно време се намираше много рядко! На езика ми беше да кажа ,,Да" ,но знаех,че не трябва да се възползвам от състоянието му..
- Да направим така утре,когато си по-добре ще си поговорим и ще ти припомня тези думи! - казах с плах глас
- Добре щом го искаш! - отвърна той

Ех,каква картинка от сапунен сериал..! Ще кажеш,че цял живот за този момент съм живяла! Най-голямата ми мечта се сбъдна и никой не знае защо точно понякога съдбата го прави нарочно.