15.04.2023 г., 19:41 ч.  

Като залеза 

  Проза
458 1 1
1 мин за четене

Залезът бавно се обля в красиви, меки тонове от оранжево, жълто и розово, като знак на изчезващият ден. Но това, което винаги ме изумява, е как същият залез може да бъде различен всеки ден - понякога блед и слаб, друг път ярък и пламенен, като да носи със себе си малко от емоциите и настроението на всеки отделен ден. Подобно на залеза, всеки от нас има своята уникална история, която се отразява на начина, по който посрещаме живота и събитията в него. Имаме моменти, когато се чувстваме като изгорели от яркостта на слънцето, а други пък, когато изглеждаме бледи и слаби, като земя, заспалa в зимния си сън. Но, подобно на залеза, имаме и способността да се променяме и да растем. Да преодоляваме трудностите и да намираме красота в неочакваните моменти на живота. Да бъдем като цветните облаци на небето - пълни с енергия, движещи се бързо, смесвайки се с други облаци, докато не станат толкова големи, че не могат да се задържат в себе си и избухват в красива буря от емоции. Затова, преди да съдим другите, трябва да се опитаме да разберем, че те имат своите истории и да им позволим да бъдат като залеза - уникални, променливи и красиви. Да им позволим да бъдат свободни, да изразяват себе си и да се развиват, както и да намират красота във всяка ситуация. 

© Светлослава Колчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??