14.05.2020 г., 8:51

Кихнах

1.5K 5 14
2 мин за четене

Тръгнах към бар-гаража. И по пътя кихнах. Ха сега де – това ми липсваше. Нали тия дни само ни предупреждават, че пак иде зараза? И да внимаваме да не я пипнем. Или тя нас.

Макар че и тая зараза, и грипът са си нормални болести, с температура, треска, отпадналост и 700 вида вируси и бацили, дето ги разнасят. И какво от това? Ще ме стреснат – друг път! С какво, а?

С температурата ли? Че аз такава температура редовно си вдигам в края на всеки месец, когато видя сметките за ток, вода, телефон, парно… Живакът на термометъра в космоса ще излети!

С треската ли? Че аз в такава жарава рипам, като чуя за очаквано евентуално подрипване на цените… А сетне, като ги видя наяве – цените, тия, дето свалят инфлацията и съдържанието на портмонето ми под нулата -  вледенявам се. И така – от жар на лед я карам години наред.

С отпадналите мускули ли? Че аз, като вляза в магазина, тичам до касата, за да успея да платя, докато не са сложили нови етикети, та олимпийски шампион не може ми се опря. Да не говорим за обиколките, дето ги правя, за да платя данък „общ доход”, данък „сгради”, данък „смет”… То да имаше полза поне, ама всеки ден от сутрин до обед, а после до заранта, телевизионно ми показват, че не я чистят тая държава и това си е!

А като ме пипне болестта, поне седмица ще си имам занимавка. Нещо като работа, дето се вика. Щото в България не че няма работа, ама и пари трябва да се изкарват. Ето, разказват знаещи люде, оня ден просветният министър, дето му викат МОНстъра, влязъл случайно в магазин. И продавачката го поздравила по име. Учудил се той – откъде го познава пък тая, от телевизора ли? „Съкратена учителка съм – обяснила му тя. – И сам разбирате, все някак трябва да се изкарват пари.”

От там влязъл в кафене. Бре, и сервитьорката го познавала по име! Попитал я, естествено, откъде го познава. „Съкратена учителка съм – казала. – И сам разбирате, трябва да се изкарват пари все някак”. Забързал към министерството, а пред „Шератон” мацка в мини бодро го поздравила. „И вие ли – рекъл – сте съкратена учителка?” „О, не съм съкратена още – отговорила. – Но имам свободен час. И сам разбирате – пари трябва да се изкарват някак!”…

Пък 700-те вида вируси и бацили… Абе, за тридесет и кусур години издържахме сума ти политици, министри, банкери, политикономисти, демагози, телевизии с лепкави сериали, радиа с призиви, вестници с псувни…

Та, казват, идела нова зараза. Мойта е лесна. Тя да му мисли, че иде в България нетренирана!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болно ни е И обществото!
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Златина, Ангелче, Красе!
  • Кихат на тоя, кихат на оня... ама те не се оплакват. Дистанционното обучение има и своите предимства, въпреки че е недолюбвано и не съвсем правилно разбирано- имаш свободата да си избереш учител, който не живее в твоя град или държава. Нищо няма да е както преди - голямо разместване на пластове и размътване на води - иначе как най-лесно да се лови риба..
  • Кратко и обективно!
    Паздрави, Генек!
  • благодаря, Николай!

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...