25.07.2009 г., 22:01

Киша

1.1K 0 0
2 мин за четене

Природната картина беше ясна... Зима беше, мраз беше сковал цялата земя. Дъхът се превръщаше в кристализирана пара - единствената топлина в тази пуста земя. Слънцето залезе твърде рано, твърде рано, колко хора не бе то огряло.
  Два коловоза, две пътеки бяха вдълбани в снега, единствен път явно бе намерен и все мраз, и все студ. Мрачно бе небето, ах, къде отидохте, звезди? Няма ви вас и луната, какво ще свети на земята?! Какво!
  Две фигури, тъмни и затулени се носеха сред преспите от тъмен сняг. В коловозите крачеше всяка една от тях, бързо, някак нервно и притеснeно. Бутат се двете, без да се погледнат, но защо да се крият, нима две тела без души срещащи двата си погледа ще усетят нещо вътре в тях? Нима сърцето ще започне да тупти, да сгрее двете грешни създания? Нима ще се огледат те? Не! Бездушевни са създанията, както бездушевен е и техният свят, и бутат се те, кой ли ще падне пръв?
  Състезание ли беше или борба, не зная, но сякаш беше от първа нужда. Тичаха вече двете фигури, но някак си в тръс, пазят силите си за последната права. Дали накрая на коловозите имаше огън или въплъщение Божие, да им помогне да намерят света топъл и светъл? Но тичаха те, без да извръщат поглед, без да спират или един на друг да помогнат.
  Препятствия: лед, преспи и студ, пречат им, но може ли това да спре една сянка черна и безплътна, загърната в качулка. Та бездушевен значи и безплътен или поне отвръщане от плътската чистота. Не! Не ще ги спре! Явно спасението им е напред. Но вместо заедно да тичат, един до друг, бутат се и ръмжат, мразят се един друг. Кой ще стигне, и те не знаят, но ще се борят до смърт.
  Изведнъж промени се техния бяг, от тръс стана скоростен спринт. Тичат те, в двата коловоза, усеща се във въздухът тяхната неволя. Пращи пространството, сякаш електрическо поле, нараства напрежението, нараства и силата. Сблъсъкът бе неизбежен, но ето спряха се двата силуета. Поглед бърз, пълен с преценка и копнеж, посочи целта им изначална. Планина не беше, по - скоро хълм, от мръсен сняг и киша, много киша. Завтекоха се двете фигури заедно напред, не забравяйки своя пъклен план. Стигайки до хълма, нахвърлиха се те един върху друг, чу се страшен звук, покварен и ужасен. Удар след удар, сгромолясаха се на снега. Завъртяха се на една посока, ту едната отгоре и другата отдолу, ту наопаки се обърнаха. Ревяха те като зверове от кошмар, а не бяха ли те кошмар сами по себе си?
  Остана единият силует, сянката почти прозрачна, върху другия, задържа се, Победител! Гърлен звук се чу, хриптене и бясно ритане. Но не ще Победителят пусне своята жертва, все пак цар ще бъде, цар на киша! Спря борбата, тишина настана: причудлива, изнервяща и потайна. Стана Победителят с гордост засия, възгордя се и пак претърча. Забрави врага си, няма време, ще дойдат другите, за него бреме. Новата си придобивка той ще пази и с нея ще пороби, разнася зарази. Хвърли се в своята киша, а вътре едвам се диша, смрад, мръсотия и кал, това ще бъде земният му дял. Миг на радост, миг на веселие, но време е кишата да прикрие. Време е сянката му тъмна да покрие, кишата със своите тъмни, безплътни цветове.

Тъжна е борбата, тъжна е нали?
Кишата е най - важна, кишата нали?
А виждате ли смисъл в нея заблудений народ?
Ако ли не, виж собствения си живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...