Кладенчето и прасетата
Под един голям бук имало кладенче, хора и животни минавали и пиели вода и пълнели манерките. Под дебелата сянка на бука водата и в най-голямата жега била сладка и студена.
Един ден някой разширил кладенчето, станало голям кладенец, а от него надолу по баира потекло изворче.
Обаче дошли няколко диви прасета - пили вода, търкаляли се в кладенеца, окаляли и тревата наоколо, и изворчето потекло с мръсни сълзи...
- Хей, бук, махни си сянката от мен, искам да пресъхна! Не искам да поя прасетата, и да тека мръсно и кално! А хората, а другите животни?
- Не плачи, изворче, погледни се долу в дерето, как отново си чисто, още по-голямо и силно; палав ручей, който ще намери морето като голяма река! - отговорил му вековният мъдър бук - Не се тревожи - мръсната вода, като мине осемдесет камъка, се пречиства. Прасета винаги ще има, а ти отново си чисто и ще утоляваш жадните и никой не може да те спре! Природата си знае работата!
* * * *
Може и басня да е, за това е и в "други"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
наздраве!
