8.09.2011 г., 23:12

Клуб на анонимните алкохолици. Част 1

830 0 1
2 мин за четене

Вървеше с бавна крачка към мястото на срещата, но вътрешно не беше спокоен.

Независимо от разказите на приятели по чашка, че психологическият момент ще изиграе важна роля и ще повлияе на волята му, той не вярваше. Не можеше или не искаше да се представи, но под натиска на околните се записа в клуба на анонимните алкохолици.

Повдигна ръка, за да почука на вратата, но се поколеба.

- Дали да не се върна ? - разсъждаваше на глас. После, сякаш засрамен от себе си, почука и, преди да чуе отговор, влезе в помещението.

- Привет на всички - каза с равен тон.

- Добре дошъл! Седни при нас - отговориха в един глас.

Странно, като под команда действат. Дали не са зомбирани ?

Възрастният господин отпред му направи знак с ръка да си вземе стол и да се настани в кръга при останалите.

Неохотно придърпа стола, прокашля се няколко пъти, по-скоро насила, отколкото от нужда и седна в средата.

- Хайде сега да се запознаем с новодошлия - приветства ръководителят, сваляйки очилата си.

- Здравей! Аз съм Гентацо, виетнамец от японски произход - изписука някакво човече с дръпнати очи.

Егати мелеза! Дано поне останалите да са нормални.

- Приятно ми е, Ваклин - каза нашият човек.

Останалите се представиха и закимаха дружелюбно.

Може би пък не е толкова зле, колкото си мислех - си каза той.

Очилатият отпред започна:

- За да не се притеснява новият член, нека първи сподели с нас Писоарии.

Споменатият се огледа, пооправи вратовръзката си, стана от стола и започна:

- Малко ми е неудобно, но няма как, ще ви разкажа какво ме води тук. Миналия месец, порядъчно пиян и раздърпан, вероятно в транс, бях намерен от жена ми.

Тя твърдеше, че съм вкарал в гащите си риба, с разчекната уста и с доволни ломотения съм произнасял името ù. На жена ми... Та... заплаши ме с развод, ако не се подложа на алкохолна терапия. И ето ме тук, сега, пред вас.

След тези думи, почервенял от срам, се поклони на аудиторията.

Бурните аплодисменти го изкараха от срама и намери сили да се усмихне.

За разлика от останалите, Ваклин беше шокиран.

- Ебати изрода, да се сношава  с риба?!? И как може присъстващите кретени да одобряват извратеното му пиянство ?!?

Но ако знаеше следващият участник какво ще сподели, случаят с рибата би му се сторил като детска приказка...

 

(следва)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Милотинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...