Sep 8, 2011, 11:12 PM

Клуб на анонимните алкохолици. Част 1

  Prose
827 0 1
2 min reading

Вървеше с бавна крачка към мястото на срещата, но вътрешно не беше спокоен.

Независимо от разказите на приятели по чашка, че психологическият момент ще изиграе важна роля и ще повлияе на волята му, той не вярваше. Не можеше или не искаше да се представи, но под натиска на околните се записа в клуба на анонимните алкохолици.

Повдигна ръка, за да почука на вратата, но се поколеба.

- Дали да не се върна ? - разсъждаваше на глас. После, сякаш засрамен от себе си, почука и, преди да чуе отговор, влезе в помещението.

- Привет на всички - каза с равен тон.

- Добре дошъл! Седни при нас - отговориха в един глас.

Странно, като под команда действат. Дали не са зомбирани ?

Възрастният господин отпред му направи знак с ръка да си вземе стол и да се настани в кръга при останалите.

Неохотно придърпа стола, прокашля се няколко пъти, по-скоро насила, отколкото от нужда и седна в средата.

- Хайде сега да се запознаем с новодошлия - приветства ръководителят, сваляйки очилата си.

- Здравей! Аз съм Гентацо, виетнамец от японски произход - изписука някакво човече с дръпнати очи.

Егати мелеза! Дано поне останалите да са нормални.

- Приятно ми е, Ваклин - каза нашият човек.

Останалите се представиха и закимаха дружелюбно.

Може би пък не е толкова зле, колкото си мислех - си каза той.

Очилатият отпред започна:

- За да не се притеснява новият член, нека първи сподели с нас Писоарии.

Споменатият се огледа, пооправи вратовръзката си, стана от стола и започна:

- Малко ми е неудобно, но няма как, ще ви разкажа какво ме води тук. Миналия месец, порядъчно пиян и раздърпан, вероятно в транс, бях намерен от жена ми.

Тя твърдеше, че съм вкарал в гащите си риба, с разчекната уста и с доволни ломотения съм произнасял името ù. На жена ми... Та... заплаши ме с развод, ако не се подложа на алкохолна терапия. И ето ме тук, сега, пред вас.

След тези думи, почервенял от срам, се поклони на аудиторията.

Бурните аплодисменти го изкараха от срама и намери сили да се усмихне.

За разлика от останалите, Ваклин беше шокиран.

- Ебати изрода, да се сношава  с риба?!? И как може присъстващите кретени да одобряват извратеното му пиянство ?!?

Но ако знаеше следващият участник какво ще сподели, случаят с рибата би му се сторил като детска приказка...

 

(следва)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Милотинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...