Ключето

/част 2/

Слав говореше по телефона и в същото време се разхождаше нервно в хола. „Гаден проект“ – псуваше на ум и в същото време се усмихваше и пращаше положителна енергия на човека от другата страна на разговора. „Хайде свършвай, уморен съм“ – и продължаваше да се самонавива, че нервността му се дължи на работата. Но дълбоко в себе си знаеше, че причината е друга. Вчера просто каза „Майната му“ извика Катя и направо я заля със студен душ.

       - Кат, и двамата се кефим един на друг. Това са ключ за в къщи, за входната врата и чип за асансьора. Ще те чакам утре в 5. Знам, че е събота и искаш да си починеш, но мисля, че ще имаш време за това. Аз те желая и мисля, че и ти го желаеш. И двамата нямаме време да се обясняваме и навлизаме във връзки с някой непознат. Просто ела.

Катя беше осъзнала какво й говори още от самото начало и беше замръзнала в някаква странна гримаса, смесица между учудване, възторг и може би доза паника.

       - Аха. – това беше единственото, което промълви, стисна в длан това, което й даде и излезе.

После цял ден го отбягваше и дори имитира грип, за да не дойде на оперативката преди края на работния ден.

Чу как входната врата се отвори. Стресна се, но гласът му остана все така твърд и весел, опитвайки се да приключи с този разговор. Вслуша се в звуците от коридора. Да, ето че си сваля обувките, палтото го закачи, но то се свлече и тя пак му потърси място на портмантото. Вратата на банята се отвори и затвори почти мигновено. Искаше да захвърли телефона и да влети в банята, предусещаше аромата в нея, представяше си как водата залива тялото й и как кожата й настръхва. Искаше да види това. Искаше да е в банята и да я докосне.

       - Добре г-н Янков, разбрах какви са промените. Сега ще излизам и трябва да Ви затворя. Ще се чуем в понеделник, следобед – опитваше се да бъде спокоен и гласът му да не издава възбудата, която растеше в него – Да, да… още в понеделник…. Разбира се… и на Вас приятна вечер и до скоро.

Натисна припряно червената слушалка, хвърли телефона към дивана и проследи полета му, осъзнавайки, че може да стане зле. Но все пак уцели, телефона подскочи и след като се заби в облегалката падна между двете възглавници за сядане.

       - После ще го извадя – просъска докато се отправи към банята, събличайки се с такава скорост, учудвайки дори сам себе си.

Отвори вратата на банята и мирис на евкалипт, желание и топла вода го заляха, карайки го да загуби представа за света отвън. Тя беше тук и сега. Жената, която желаеше толкова много беше с гръб към него, но го усети, забавяйки движенията си и леко накланяйки глава на една страна. Косата й се отмести настрани и оголи малка част от раменете и вратът й. Една крачка и Слав беше до нея, зарови лице в косите й и докато ръцете му я обгръщаха, устните му докоснаха кожата на рамото й, поемайки от настръхналата й кожа букет от аромати на възбуда, плът и нежност, толкова силно слели се в едно единствено усещане. Усещането за Жена.