1.10.2018 г., 11:06

 Ключето

1.1K 0 0

Произведение от няколко части

  •   1102 
    Проза » Разкази, Еротична
  •   1042 
    Проза » Еротична
  •   1040 
    Проза » Еротична
2 мин за четене

/част 1/

 

        Вятъра я накара да потрепери. Въпреки това не закопча палтото си, нито дори се опита да се загърне с него. Продължаваше да върви и да се бори с мислите в себе си. Борба, която не спираше и която я побъркваше от известно време.

- Слаба си - измърмори на глас и се огледа, стресната от собственият си глас. Осъзна, че си говори сама и се усмихна.

Повървя още малко и се спря пред вратата на входа. Имаше и ключ и чип, с които да влезе и да избяга от хладния допир на вятъра, но стоеше, долавяйки леко предупредително чувство, че прави поредната грешка в скапания си и сив живот.

Слав и беше дал всичко необходимо, за да влезе в апартамента му, без да звъни по домофона. Беше й казал, че ще е зает и тя просто да се намъкне тихо и да мине през банята. Ясно, точно и практично. А на нея и се искаше да му звънне, да изтича по стълбите и да го завари, чакащ я на входната врата, с онази загадъчна усмивка, с зелената тениска на патета и разрошена коса… беше гледала толкова много романтични филми, че душата й се беше превърнала в розова дъвка, с аромат на вишна.

Вятърът пак задуша. Влезе през пуловера й и премина през скованото й тяло. Катя се събуди. Бръкна в джоба си, извади ключа, отключи машинално и докато до пъхаше напипа чипа и го приготви. Няколко стъпала и асансьора я чакаше.

-       Етаж пет – беше казал той, без никаква емоция в гласа – като излезеш, в ляво. Черната метална врата. Хайде, че имам работа. До довечера.

Катя отключи апартаменти и усети мирис на лавандула. В коридора беше тъмно, но топло и уютно и този аромат я накара да се усмихне и леко да въздъхне. Чу гласът му и се спря. Миг след това осъзна, че той говори с някой, но не се чуваше друг глас и предположи, че е по телефона. Отново вдиша от свежестта на коридора, тръсна глава, отмести няколко непослушни кичура и метна палтото на закачалката.

-       Точка. Тук съм и точка. – прошепна го за да се увери, че е все още реална и жива и отвори най-близката врата, правилно предполагайки, че е на банята.

Съблече се бързо. Пусна душа и само след няколко секунди се отпусна под нежността на капките. За миг замря. Сетивата й бяха толкова изострени, че в началото си помисли, че усеща отделно всяка една капка върху кожата си. Не само лекото докосване, докато пада, но и спускането й по вече настръхналата и затоплена кожа. Всяка вадичка носеше в себе си аромат, сила и нежност. И най-вече, събуди сетивата й и Катя за пръв път от много дълго време осъзна, че е жива. И цветна. И жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Сиси Рад Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...