Жилищната сграда бе четириетажна, изградена от червени тухли с извити тераси, които преливаха от цветя; с голям затревен двор, ограден от нисък зид откъм улицата. Намираше се в един от сравнително спокойните квартали на Местре, което означаваше и по-далеч от прашната индустриална зона на града. Тук животът течеше скучно и еднообразно, а сивото ежедневие нямаше нищо общо с очарователната атмосфера на Венеция, която се намираше само на 4 км, точно отсреща в центъра на лагуната. Двата града бяха свързани с провлак, снабден с шосе, по което на 10 минути сновяха автобуси към двете посоки и железопътна линия, завършваща на гара „Санта Лучия”. Накратко казано Местре бе само една междинна, лишена от какъвто и да е чар, спирка за непрестанния поток от туристи, запътили се към известния в цял свят островен град. Понякога даваше и подслон на по-бедните от тях, които не можеха да си позволят високите цени на хотелите във Венеция.
Лука застана пред орнаментираната с птички желязна врата и за момент ...