Ключът на любовта (6 глава)

Ключът на любовта

Глава 6

Междувременно, докато течеше фото сесията на Ричард, на другия край на града Ребека се събуди към обяд в ужасно настроение. Главата ù щеше да се пръсне. Все още бе ядосана на Ричард заради снощната случка в ресторанта. Имаше нужда да сподели гнева си с някога, затова реши да се обади на най-добрата си приятелка Мейси:

- Здравей, Мейси. Какво ще кажеш да обядваме заедно след час? – попита Ребека в телефонната слушалка.

- Чудесно! Тъкмо днес нямам много работа – отвърна Мейси. – Нека се видим на обичайното място.

Мейси Донован беше журналистка от не много тиражен вестник. Тя не се славеше с добра репутация заради пикантните клюки, които публикуваше за хората от шоубизнеса. Миньончето, с къса черна коса и неутолима жажда за сензации, си бе създала не един или двама врагове, но не ù пукаше. За нея работата беше всичко, което имаше значение, и тя добре умееше да се възползва от всеки удобен случай да разголи нечий личен живот. Единствената, на която не можеше да навреди, бе приятелката ù Ребека, тъй като се познаваха от дълго време и бяха почти като сестри.

След около час двете приятелки се срещнаха в малкото ресторантче, близо до редакцията на вестника.

- Ребека, какво се е случило? Не ми изглеждаш никак добре – разтревожено попита Мейси при вида на нацупената жена пред нея.

- По-добре не питай! – отвърна ядосано Ребека. – Всичко е заради Ричард! Имам усещането, че вече не ме обича – и в очите ù можеше да се прочете разочарование.

- Защо смяташ така?

- Скарахме се снощи – продължи Ребека. – Не знам какво точно става, но нещата между нас не вървят. Той не гледа сериозно на връзката ни. Не иска и да чуе за брак.

- Това ли било! Спокойно! – опита се да я окуражи Мейси. – Никой не може да ти го отнеме. Виждала съм го как те гледа. Той те обича.

- Да, но не го чу как ми говореше снощи... – и Ребека се разплака.

- Хайде, не му обръщай внимание. Нали си ми казвала, че напоследък е подложен на голям стрес – Мейси се чудеше каква убедителна причина да изтъкне, за да успокои приятелката си.

- Какво ще стане, ако го загубя? Не мога да го понеса.

- Не бъди черногледа! Скоро заминавате за снимките на филма, нали така? – попита Мейси.

- Следващата седмица.

- Ето, виждаш ли? Когато отидете там, на този отдалечен остров, той ще бъде изцяло под твой контрол. Не се тревожи! Каква по-добра възможност от тази, за да освежите връзката си? Ще сте само той и ти, далеч от всички останали жени. Хайде, усмихни се! – и Мейси се засмя.

Но Ребека все още изглеждаше като вцепенена. Погледът ù беше унил, без блясък. Не бе свикнала да губи своето. Това я изкарваше извън контрол. Приемаше Ричард като своя собственост и мисълта, че може да я напусне, я влудяваше.

- Дано си права, Мейси! – отвърна накрая тя.

- Слушай приятелката си Мейси. Нали знаеш, че аз имам богат опит с мъжете. А ти си красива жена, никой мъж не би могъл да ти устои.

Ребека само леко се усмихна. Мейси бе постигнала все пак някакъв напредък.

- А какво става с твоя ухажор? – попита Ребека след минута мълчание, вече доста по-спокойна.

- Все още няма много за разказване. Излизахме веднъж на вечеря – обясни Мейси.

- Така ли? Не си ми споменавала – скара ù се Ребека.

- Защото не смятах, че е нещо важно. Но след срещата ни останах с добро впечатление от Матю. Споменах ти, че е фотограф, нали? Ще се видим пак утре на едно модно ревю – и Мейси се оживи.

- Стискам палци тогава поне на теб да ти провърви повече, отколкото на мен – и Ребека погледна към Мейси, която допиваше портокаловия си сок.

- Ще ти разкажа всичко с подробности. Но сега трябва да вървя – и Мейси стана от стола си.

- Добре. Но след ревюто задължително да ми се обадиш – каза Ребека и също се приготви за тръгване.

Двете приятелки излязоха от ресторанта, целунаха се за довиждане на тротоара и се разделиха.

“Ще отида да поговоря с Ричард и да му се извиня. Трябва да ми прости за снощното избухване. Не бях на себе си.” – мислеше си Ребека, докато пресичаше улицата.

Вървеше бавно и в главата и се сменяха една след друга картините от грозната сцена. Чувстваше ли се виновна за избухването си? Вероятно да, в противен случай нямаше да поиска да се види с Ричард. По принцип бе твърде горда и самоуверена, но защо бе тази несигурност, когато станеше дума за любимия мъж.

Не можеше да го изгуби! Не! В никакъв случай! Той беше само неин! На никоя друга! И Ребека стисна силно ръката си в юмрук, готова да защитава това, което смяташе, че й принадлежи.

Така дълбоко вглъбена в мислите си за Ричард, тя дори не забеляза детето с колело, което идваше право срещу нея. Не чуваше и не виждаше нищо около себе си. Когато най-накрая се обърна и го зърна, бе вече твърде късно...

Засиленото колело летеше право към нея, а детето не беше в състояние да намали скоростта.

- Пази се – успя да извика момчето. Чу се шум от свистене на гуми...

Но Ребека бе твърде близо и не можа да реагира и да се отдръпне. От уплаха само изпищя и колелото я блъсна на земята. Тя се претърколи на тротоара и остана неподвижна.

Някакъв мъж се втурна да ù помага, а една жена се разкрещя: “Убиха я!”

Момчето стоеше на няколко метра от инцидента и плачеше.

- Добре ли сте, госпожо? – започнаха да питат разтревожени гласове.

- Кракът ми, много ме боли! – успя да промълви Ребека, след като се посъвзе от шока.

- Бързо, извикайте линейка – провикна се нечий мъжки глас.

В това време от ъгъла на улицата скришом надничаше главата на една жена – вълшебницата, която помагаше на Вивиън.

Дали всичко беше само лош късмет от страна на Ребека? Или тайнствената жена беше виновницата за инцидента? Тя погледна към ранената Ребека, помаха с ветрилото си и се усмихна... Изненадите тепърва предстояха.