6.11.2019 г., 22:49 ч.

 Книгата на опасните тайни, началото 

  Проза » Приказки и произведения за деца
544 0 0
10 мин за четене

     КНИГАТА  НА   ОПАСНИТЕ   ТАЙНИ

или защо децата трябва да знаят всичко

 

  Беше започнала пролетта и нашите познайници Дара-Дар-Дарена,братът й близнак Дарко и приятелката им принцеса Русалия, отидоха на гости на бабата на близнаците, Ара. В нейната къща имаше какви ли не чудни неща: къщичка в клоните на вековния бряст, стъкленици с различни растения и минерали, цели сандъчета със стари играчки,украшения и повредени бижута, кутии с писма и картички от далечни страни, множество ароматни свещи, чудновати картини и рисунки. Двете момичета прекарваха цели дни в проучване на тия богатства, измъкваха стари дрехи от раклата,преобличаха се,бслагаха си шапки и шалове на главата. Впрочем, може би не ви казах, но Русалия беше кръщелница на майката на близнаците, самодивата Дара, която й беше подарила един вълшебен шал.Той ставаше на платно, което я издигаше в небето, можеше да я скрие от дъжда, да я залюлее в люлка за през нощта. Но и къщата на лечителката Ара криеше какви ли не тайни, които децата още не бяха изследвали.

   Дарко скучаеше почти през цялото време,защото наблизо нямаше други момчета.Компания му правеше само орелът Вихрокрил,с когото летяха над гората и понякога кацаха на високите скали, за да гостуват на роднините на огромната птица.

   Един ден,когато бяха претършували почти целия килер,раклата и прашясалите сандъци,момичетата решиха да разгледат многобройните книги по лавиците ,които покриваха почти всички стени на къщата.Не че много им се четеше,но можеше да намерят нещо интересно между листовете им.

    Русалия се покатери на едно малко столче,което беше сложила върху стария фотьойл в крехко равновесие и надничаше на най-горния рафт.Изведнъж загуби равновесие,полетя към пода,а заедно с нея се стовари и стара книга,която пръсна обилен прах навсякъде,така че момичетата яко закихаха.За щастие, принцесата не беше ранена,дори не беше се натъртила,защото падна върху голямото плюшено мече,което изскърца от възмущение.

   В този миг в стаята влезе Дарко.Беше се запътил към кухнята да пие вода,но изведнъж видя книгата и се спря.

-Откъде дойде тая книга?-попита той и се наведе над нея. Всъщност, той беше почти пристрастен към четенето и постоянно им разказваше разни истории,които беше намерил в старите книги на Ара.

-Не съм я виждал досега-и той се наведе и прочете заглавието: “Книга на опасните тайни“! Ха! Това ще е много интересно!

-И как го прочете,Дарко,попита го Дарена,тия букви са съвсем непознати и нищо не мога да схвана.

-Много просто,написано е на езика на Долната земя.Чете се по диагонал отначало от ляво на дясно,после нагоре,после хоризонтално наляво и пак отляво на дясно...

-А ти откъде знаеш да четеш на тоя език?

-Сам се научих когато бях там,преди да ме освободиш.Всъщност, тук разбрах,че мога да говоря много езици,мога и да чета...не знам как става.Не помня някой да ме е учил,но когато чуя някой да говори на своя си език,веднага мога да му отговоря.

-Я виж ти,значи,можеш да прочетеш опасните тайни!-обади се Русалия.

-Мога,но не знам дали трябва,все пак,ние сме още деца!

-Хм.-намеси се Дарена,аз пък си мисля,че книгата не случайно падна точно сега и точно така,че да я види Дарко.Пък и какво ще ни стане,ако я прочетем?Хайде,братчето ми,кажи какво пише в нея!

   Дарко се наведи над пожълтелите листове и започна да чете.

-Сестра ми е права!Ето ,тук пише:“Тази книга ще се появи пред този,който може да я прочете точно тогава,когато е нужно.Никой друг не бива да я вижда и разтваря дори.“Охо,я вижте каква е първата глава:“Истината за момчетата в Долната Земя“.

-Чети по-бързо,де,явно нещо не са ни казали,а трябва да го научим!

  Изненадата на децата беше пълна,когато разбраха,че момчетата на самодивите изобщо не са прокълнати и с нищо не застрашават бащите си,нито цялата земя.Напротив,те имат необикновени умения,които могат да променят света и да спрат насилието,но са затворени там от Стражите-полусенки точно за да не могат да го сторят.Но това не се е видяло достатъчно на злите стражи,ами  те разпространили слуха за проклятието,за да не се опитват хората да освободят чудните деца.Никоя самодива не била дала сина си доброволно,Стражите ги упоявали с питието на забравата и насила изтръгвали децата от обятията им.След това някои дори забравяли,че са имали синове,други помнели,но вярвали в проклятието.Всъщност,всички момчета в Долната Земя били така наречените „индигови“ или „кристални“деца.Рядко някои се раждали от обикновени жени и били предимно момичета. Обикновено били толкова странни,че родителите им не ги показвали пред другите хора и така те не можели да проявят способностите си.

-Дарко, а не пише ли там как могат да бъдат освободени момчетата?Всъщност, как така аз успях, а досега никой не се е помъчил да ги пусне от затвора им?

   Оказа се,че в книгата има някои указания как може да стане това.

-Момчетата могат да бъдат освободени от Сговорната дружина.Тя се състои от седем души, които са приятели, но не обикновени,а свързани от вечно приятелство.

-Какво е това вечно приятелство?

-Това значи, че и родителите им трябва да са приятели.

-Както нашите!- извика Русалия.- Значи, ние можем да станем Сговорна дружина, трябва да намерим още четирима. И веднага ще ви кажа кой ще е единият- братовчед ми Виктор!

-Аз се сещам за Лора, Джордано, тоест, Георги...

- А аз за Ева!- почти подскочи от радост Дарена.- Веднага трябва да им се обадим и по- скоро да тръгваме!

-И за къде сте се засилили така?-това беше баба им Ара, която неусетно беше влязла в стаята- Каква е тая книга, никога не съм купувала такава!

   Трябва да кажа, че бабата на децата много от отдавна купуваше книги от различни пътуващи търговци или от вехтошари, беше ги прочела всичките и знаеше точно какво има по рафтовете. Тя нямаше обяснение откъде се е взела странната книга, която не можеше да прочете, въпреки, че знаеше поне пет езика.

   Така се потвърди написаното вътре , че тя ще се появи когато трябва при когото трябва и той ще я прочете.

    И така, речено-сторено, децата веднага влязоха във връзка с останалите членове на Сговорната дружина, а те , като чуха за какво става въпрос и каква важна задача трябва да изпълнят, тутакси се съгласиха. Тук трябва , обаче,да разкажем нещо и за тях.

   Всъщност, Джордано се казваше Георги, но го наричаха така,защото вече беше спечелил един конкурс за млад откривател. Винаги държеше на своето, не се отказваше дори и когато никой не му вярваше, беше готов да направи всичко, за да докаже правотата си, затова съучениците му го кръстиха на древния учен Джордано Бруно. В момента той завършваше новия си джорданомобил, който щеше да използва енергията на нощното небе, а през деня щеше да се захранва от въздушните течения. Можеше да се движи по земята, да лети и да плува в морето, но засега той го използваше да ходи с него на училище и да снима облаците отблизо. Неговите родители от детските си години бяха приятели на родителите на Русалия и близнаците. Майка му беше лечителка както баба Ара, а баща му- пазител на Великия  животворен извор на живота.

    Лора пък беше дъщеря на известния музикант Хуан Ла Бока, тя самата също беше музикантка и не само, постоянно изработваше нови музикални инструменти. Беше много своенравна и свободолюбива и никой не можеш да й каже нищо. Родителите й държаха да се възпитава без ограничения и така тя караше един мощен и преобразуван мотор, който при движение, вместо да бръмчи, свиреше необикновени и винаги различни мелодии.

    Ева пък беше по- голяма от тях и скоро получи документ за пилотиране на самолет. За рождения й ден родителите й бяха подарили „Лейди Патрисия“ и това беше тъкмо навреме, защото тя живееше отвъд океана. Това беше самолет- киборг, беше свързан с мозъка на дамата, която я беше обучавала за пилот. Патрисия Линарес беше вложила всичките си умения за обучението на момичетата, преди да я повали фатална болест, която я прикова на легло. Но тя искаше да продължи да помага на ученичките си и така майката на Ева създаде програма, която свърза мозъка й с бордовия компютър. Така Ева винаги можеше да разчита на добър съвет от учителката си.         Естествено,родителите на Ева също бяха отдавнашни приятели с родителите на нашите герои.

   И сега стигнахме до Виктор,най-малкият от всичките. Може би за него ще трябва отделна приказка, защото е наистина необикновено момче. Той има един също толкова необикновен приятел, делфинът Курт. Така се случи, че някой изостави малкото делфинче пред вратата на къщата на Виктор, беше пуснат в един надуваем детски басейн и сладко си спеше. Родителите на Вик веднага решиха да го отнесат в аквапарка, но се случи чудо. Делфинчето изведнъж проговори:

„Моля те, Вико,не разрешавай да ме отнесат там, по-големите ще ме бият и ще ме карат да скачам с тях, а аз мога да правя по-различни неща! Моля те, там няма да си имам никого! Ако остана с тебе, ще ти бъда приятел до гроб!“

„Но ти как така знаеш човешки език?“, попита Виктор.

„Човешки? Не, е знам! Виж, родителите ти не разбират нищо, само ти!“

„Как така тогава? Да не би...“

„Да, Вико,ти разбираш моя език, разбираш и езика на котарака Фарук , и на кучето Кода! Ти разбираш езиците на животните, не знаеше ли досега?“

    Виктор  наистина не знаеше, вярно, че често си беседваше с Кода, защото Фарук беше много мързелив и все спеше, като истински персийски благородник. Курт, разбира се, знаеше всичко за всички и не пропусна да му разкаже следната история:

  Майката на Виктор много обичаше животните, грижеше се за тях винаги, когато имаха нужда, защитаваше ги  и ги хранеше. Когато очакваше раждането на сина си, тя си мечтаеше не как той ще е хубав, силен и добър, а че ще разбира езика на всяко животинче по света. Въздъхваше наполовина на мечтата си,защото осъзнаваше, че не е възможно. Но ето че добрият Бог беше сбъднал желанието й.

    Няма нужда да разказвам как Виктор убеди родителите си да оставят Курт при тях, как той завладя целия басейн, но пък той се оказа недостатъчно дълбок за скоковете му, а нямаха достатъчно пари да  изкопаят още четири-пет метра надолу. Тогава братята на Вик , Мануел и Кейд, решиха, че басейнът няма да стане по-дълбок, а по-висок и сложиха около него стена от супер здраво стъкло. Басейнът можеше да се пълни и с дъждовна вода,защото Курт не искаше непременно морска. Те самите се качваха на покрива на къщата, за да наблюдават скоковете му, направиха и градинка с беседка там. Но най-странното предстоеше.

   Един ден Курт така се засили, че излетя високо в небето, над покривите на най- високите сгради. И вместо да падне обратно в басейна, весело заплува във въздуха, подскачаше и правеше салта, а влажната му кожа блестеше на слънцето.

   Така разбраха, че не е обикновен делфин и че с него Виктор може да отиде навсякъде. Най- голямото желание на Курт беше да пресече океана и ето, че то щеше да се сбъдне. И още нещо, много важно:по пътя се надяваше да срещне младата делфинка Гая, с която си общуваще от разстояние и да се влюби за първи път...

    Ето, че вече знаете кой ще вземе участие в похода на Сговорната дружина. Ах,да,да не забравим и коня на Дарена, Звездочел, орела Вихрокрил и сме готови.

    Но преди да тръгнат, децата трябваше да се подготвят за множеството препятствия, през които щяха да минат. За това , обаче,в следващата приказка.

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??