Книжките, селската гимназия, как станах учителка и още ...

                                                                                                                                                                                     .                                                                                                                                                                                                                    Макар и да си спомням някои случки почти от тригодишна - уви, не мога изобщо да си припомня, как така в детската градина умеех да чета като възрастна... Е, сигурно съм се научила, покрай двете ми по-големи братчета, с помощта на баща ни… И не рядко замествах учителките, четейки на децата приказки... Любимата ни беше “Работна Мецана “... А в първи клас, от час ме извикваше учителят на четвъртокласниците - да им прочета урока и слабите ученици да се засрамят ... Слава Богу, бях ученолюбива, с любознателен ум... И книжките с неустоима сила ме привличаха, (чак и до днес). Вкъщи имахме само 2-3 лавички с книги и от малка посещавах библиотеката в читалището. Дори, ходех по два пъти на ден, обаче библиотекарката, все ме връщаше. Можех само пет книжки да взема, но ги прочитах, още докато се прибирах бавно, а живеехме наблизо ...                                                                Обичах да ходя на училище, (там бяха ми хвърлили  пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, на тържествата в читалището и в училище - като рецитатор, а бях и отличничка ... Като ученичка, бях също добра спортистка - лекоатлетка. Както и баскетболистка - с отборa бяхме дори Национални селски ... Обичах да спортувам, ала за това значение  имаше и физкултурният салон, прекрасно оборудван. А пък на двора - игрищата за футбол, волейбол и баскетбол ... Но, най-вече, имахме чудесен учител по физкултура. И прекалено строг. Сутрин правехме гимнастика и на бегом обикаляхме огромния район край училище...                                                                                                                                                                                                         Не бих дала за никоя градска нашата селска гимназия, в която са се образовали и възпитали много млади хора, в корав угърчински дух.  Не избледняват чудесните спомени от нея и от незабравимите наши                                         ЛЮБИМИ УЧИТЕЛИ ... Народни! ... От преподавателката ни по Литература - нейните анализи за българските поети и писатели така възторжено звучат в ушите ми и до днес. И заради нея, най-вече, пожелах също и аз да стана учител-литератор ... Както и от нашата достолепна преподавателка по Френски език, завършила Сорбоната.  Макар и с речник, четях в оригинал френски романи... Доста добра бях, но и много подсказвах, което обиждаше учителката - а сякаш   не го осъзнавах. Безкрайно съжалявам! ... Може би, трудно бихте си представили как ние, треперейки и със страхопочитание минавахме край Учителската стая и Дирекцията в гимназията. Или, влизайки в Библиотеката, Лекарския кабинет, Стоматологичния ... А пък какви кабинети имаше - по всеки предмет и в тях с всичко за онагледяване на уроците... Спомням си и до сега много от изучаваното в училище - стихове, песни, също и по-важното от някои уроци. Учителите ни преподаваха знания за живота, които ние постоянно да използваме... Вярно е, че имахме вечерен час и го спазвахме най-стриктно, иначе рискувахме намаление на поведението, както и                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      за лоша исциплина ... Помня и - не ни тежеше много, като ходехме под строй на кино. И с достойнство носехме винаги скромната си ученическа униформа ...                                                                                                                                                                                                                                                                Но най-хубавото за нас тогава, (както и днес), беше празникът 24-ти май - Денят на българската азбука, просвета и култура... Вълнуващи часове, с прекрасни песни и стихотворения, с най-уханните цветя ... Както и с огромните балони, летящи нагоре към слънчевото небе с желанията и мечтите ни, към нашето още по-вълнуващо бъдеще ...                                                                                         ...                                                                                                                  Да КАНДИДАТСТВАМ в Театралния институт /ВИТИЗ/ в София, желаех от малка - исках да стана актриса... В София имах приятелка  и щях за малко да й погостувам. Но, бях объркала трамвая - вместо Тройката съм взела трамвай номер четири и разбрах това, чак на последната спирка. В тоя момент, рукна пороен дъжд и се скрих под близкия навес... И не обърнах внимание на усамотения там мъж ... Достолепната му осанка  обаче ме привлече. А пък той ме заговори неочаквано и малко ме стресна със своя красив, дълбок глас. Сякаш, бях попаднала в друг свят... Селското момиче, изгубено в огромния град - дали съдбата беше ме захвърлила в покрайнините под мътния порой случайно. Или да ме срещне с големия наш артист, оперетен и театрален - Николай Вульпе. Как загрижено, с човещина изслуша той желанието ми за артистично поприще ... И после така доверчиво ми подаде листче, с адреса на своята дъщеря - актрисата Богдана Вульпе ... Тя би могла, евентуално - да ме подготви за конкурсните изпити, а той ще ми съдейства. Благодарих ли му - не, не помня ... Като своя баща - неговата дъщеря, безкрайно човечна и талантлива, ми отдели няколко дни, с не малко часове, за да ме подготви - най- отговорно и професионално. Ала само, който се е готвил за такива изпити знае, колко труд трябва да вложат и ученикът, и учителят. А актрисата не взе от мен каквото и да е възнаграждение за работата си. Днес, дали някой би го направил!? ... Пропаднах още в началото на конкурса, уви... Да, времето ми за подготовка май не беше много, ала и талантът ми сякаш не изригна... Но съм благодарна на съдбата за срещата ми с прекрасните артисти - Николай и Богдана Вульпе! За незабравимите им уроци по човечност и любов към изкуството... ...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Кандидатствах с ВИТИЗ и в Библиотечния Институт ...                                              ...                                             ПРИНУДЕНА ДА НАПУСНА чудесната си работа, в Окръжната библиотека в Плевен, като библиотекар - библиограф и краевед в Справочно-информационния отдел? Много исках да уча още, в Университета във Велико Търново, като за кой ли път вече, аз отново помолих ръководството на библиотеката за разрешение, (законът тогава беше такъв) - да кандидатствам задочно. Пак, уви, напразно ... Въпреки вярата ми в светлите идеали за свобода и за справедливост, отказвах да стана партиен член - дали тази не беше причината?! ... Родителите ми също не бяха членове на партията, а аз изпитвах и неприязън към всякакво членство ... И отидох в ОК на БКП при мой добър познат за помощ... Но, след като оттам му се обадиха, директорът се разяри и буквално почна да ме замеря с книги. Все пак ми позволиха да кандидатствам    - само тази година. Беше май наказание, но ме амбицира. И да, още на първо класиране бях приета ... Ръководството на библиотеката обаче ме притискаше и ме принуди да напусна моята хубава, обогатяваща работа ...                                                                                          ...                                                                                                                 Как СТАНАХ УЧИТЕЛКА, (нередовна, като начало) - доста бързо...  С Ники напуснахме Плевен с нощния влак и в една студена есенна утрин се озовахме в Разград - гладни, недоспали. И първият човек пред Общината, който ни забеляза, беше май пратеник на Господ …Инспекторът по Български език - жалко, вече не помня името му. С автомобила си, той веднага ни откара в близкото село Дянково - там имаше място за учител по Български. Устрои ни също на квартира, а Ники - в детската градина. И колегите в училище ме посрещнаха доброжелателно. Но най-вълнуващ за мен беше следващият ден, с  ПЪРВИЯ МИ УЧЕБЕН ЧАС, в осми клас ...  ”Майчина сълза”, от Ангел Каралийчев, беше темата... Красивият приказен разказ увлече учениците и докато четях, те слушаха притихнали, съпреживявайки с болното лястовиче и с майката. Ала с тях също съпреживявах и аз, болезнено - не бях ли в подобно положение, като тези затрогващи герои?! От повишената емоционалност, сълзите ми рукнаха и сякаш някой ме притисна жестоко за гърлото, а устата ми пресъхна ... И  никак не можех да продължа урока ... Тишината в стаята като че ли замръзна, а аз безуспешно се опитвах да се съвзема. В този момент, изведнъж русото момиче на първия чин, което толкова изучаващо ме разглеждаше, като се представях в началото, се провикна мило към мен: “Видяхте ли ме вчера на двора, когато простирахте пране - аз живея в съседната къща и Ви видях ?!'' И класът ми се отпусна и загъмжа изведнъж, а спомняйки си онзи популярен виц за Иванчо, Марийка и учителката им, намерих сили даже и да се засмея. Така продължихме урока си с децата ... Четейки, след време, с треперещ глас на внучките ми тази приказна творба, все си припомнях своя първи учебен час в далечното лудогорско село... Но, непременно - веселото русо момиче в осми клас на първия чин, толкова сърдечно, както и хората в онзи край, с които съдбата за кратко ме срещна ...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             (Истински историии - съкратени откъси от Автобиографичната ми повест "От онзи корен - горския...", Плевен, 2023)