Александър беше красив млад мъж, който след като завърши гимназия, се отдаде на своята голяма страст - високите скорости и състезанията с колите. Син на обикновен автомонтьор и майка-фризьорка, Александър можеше само да мечтае да участва в големите ралита, поради финансовата си нестабилност, въпреки своята голяма дарба. Но макар че нямаше пари, с помощта на баща си той имаше най-страхотната кола, за която някои можеха само да мечтаят. Заедно със своя баща Алекс сам си бе измайсторил автомобила на мечтите си, който освен, че нямаше дубликат, развиваше и   невероятна скорост.

     Зад волана Александър нямаше равен на себе си, а на пистата другарите му бяха обречени... Неговата ученическа любов - Лори бе винаги до него, помагайки му да съхрани мечтата си и да не се отказва. Пътят на Алекс не беше лек, той никога не пропускаше състезанията в квартала, макар и незаконни, той събираше пари, за да участва в голямото истинско рали. Спечелил си бе  почитатели дори в кварталния полицейски участък. Освен любимец на жените, Алекс имаше много приятели, с които  винаги рамо до рамо поддържаха своето мъжко братство.     

     Съвсем случайно на поредното състезание, в което участваше Алекс и спечели първо място, сред публиката се оказа един случаен човек, който го хареса от пръв поглед   и реши да му помогне - Марко. Марко бе бивш състезател на около 40 г., който след претърпяна катастрофа преди години се сбогува с кариерата си на състезател. Марко протегна ръка на Алекс и му стана спонсор. Обучаваше го допълнително как всъщност да спечели голямото рали и заедно в гаража на баща му стегнаха  автомобила на младия състезател.

      Беше изминала една година и половина преди Алекс да успее да се подготви. Марко реши да  използва всички свои стари връзки, за да помогне на Алекс да стигне до края... Но!... В живота нещата не ставаха лесно...

      С появяването си на пистата на Марко като треньор му се наложи да срещне  свой стар познат - по прякор Роко. Преди години Марко и Роко бяха най-добрите състезатели, претенденти, борещи се за титлата. В деня на ралито Марко е водел състезанието, но секунди преди финала  неизвестен нападател е стрелял в гумите на колата му, тя се е обърнала и Марко е загубил, победителят е бил Роко. Това е бил краят на кариерата на Марко, той е загубил единия си крак. Години по-късно, ежегодно всички ралита са се печелели от сина на Роко, който е бил смятан за краля на пистата.

     За Алекс беше повече от трудно да успее с Марко да стигнат до старта, тъй като Роко, с помощта на парите, бе превърнал бизнеса в Мафия, а повечето от  членовете в съюза, в октоподи, чиито пипала понякога стигат твърде далеч.

     Беше се оказало, че таксата в последния момент е увеличена и Алекс не можеше да участва. Без негово знание Лори и приятелите му - състезатели, успяха да съберат необходимата сума и дадоха парите на Алекс. Вечерта преди състезанието Алекс бе подарил на Лори красива рокля, с която да бъде на следващата вечер, когато ще празнуват победата му. Той знаеше, че ще спечели.

     Алекс излезе на пистата и за пръв път се срещна със сина на Роко, който ясно му заяви, че само той печели и всички евентуални претенденти имат трагичен край. Синът на Роко беше бесен, още повече, че приятелите на Алекс  се бяха постарали да разлепят негови плакати навсякъде и той стана не само любимец на момичетата, но и на всички фенове, малки и големи.

     Ралито бе тежко. Високи скорости, рев от ауспусите на колите, миризма на гуми и изгорели газове, тръпка, емоция, бързина, професионализъм, доказване на по-добрия. Най-ожесточеното рали от години насам. Публиката бе в очакване и в същото време изплашена. В последните минути Алекс изпревари сина на Роко и няколко секунди преди финала загуби контрол над колата, която се обърна по капак и излезе от пистата.

Синът на Роко спечели. Всички бяха изплашени - публиката, Марко, приятелите и семейството на Алекс... Лори.

Минути по-късно се оказа, че Алекс е бил прострелян от снайперист и е починал на място. Любимецът на всички бе мъртъв. Лори беше съкрушена. Сълзите не се пестяха от никой.

Млади мъже триеха мокрите си лица, изгубили най-добрия си приятел. Емоцията и напрежението се превърнаха в драма. Погребението бе тъжен момент за всички. Там присъстваха не само приятели и роднини на Алекс, там бяха всички, на които Алекс бе любимец. Приятелите му отдадоха последна почит, като  потеглиха с пълна газ в колите си. Този рев от ауспусите накара всички да почувстват ледени тръпки. Този звук Лори никога не успя да забрави.

     Девет месеца по-късно Лори роди красиво момченце, което кръсти Алекс. Семейството на починалия герой и Марко бяха неотлъчно до нея, споделяйки болката, отчаянието и самотата й. Марко и съпругата му се вживяха в ролята на втори баба и дядо за Алекс-младши.  Приятелите на Алекс също не забравиха Лори.

     Минаха 2 години, но никой не успя да изтрие от паметта си трагичния край на младия състезател, докато Роко-младши продължи да печели всички състезания.

    Животът на Лори не бе лек през тези години. Дни и нощи на самота, някаква малка надежда, че отново ще види лицето на любимия мъж, отишъл си за миг. Хиляди пъти младата жена си повтаряше, че  би дала всичко, за да е жив Алекс и да й изневери, а след това остави... но да знае, че е жив някъде там и е с друга, а не... не там, където беше сега.

Спряла да вярва в каквото и да е, решила, че животът й е приключил заедно с този на любовта на живота й, Лори гледаше детето си как расте и сърцето й се късаше всеки път, когато приятелите на мъжа й си играеха със сина й, вдигаха го на ръце и говореха колко велик състезател ще стане...

А мечтата на Лори бе само веднъж да видеше как Алекс вдига детето си на ръце и му се радва...

 Няколко дни по-късно на   рождения ден на Алекс-младши, Лори го остави в дома на баба му и дядо му като предупреди, че ще закъснее от работа за вечерта за празненството. Същата вечер Лори получи тревожно обаждане, че Алекс е вдигнал температура. Чувайки, че детето й е зле, Лори откачи и за секунди се прибра у дома. Тя пресичаше на червено и караше... не и като жена. Пред къщата тя спря, набивайки спирачки и завъртайки волана точно като състезател, пред очите на повечето гости. Не само Марко, всички бяха много впечатлени, а Лори, докато бягаше към детето си спомена, че Алекс я е учил да кара. Алекс-младши се оправя. Няколко дни по-късно Марко се срещна с Лори и й предложи да докаже любовта си към Алекс, предложи й да стане  жената, състезаваща се на рали заради загиналия й мъж, срещу всички останали мъже и да... спечели.

     Необходимо бе не само търпение, пари, връзки, но и време. Никой не беше съгласен тя да излезе на пистата и да се състезава. Междувременно полицията разследваше смъртта на Алекс, но никой не можа да докаже, че Роко и синът му са виновни.

     Намесиха се медиите, властите, всички. Марко направи и невъзможното да допуснат Лори до старта, като през това време я обучаваше. Лори възприемаше бързо наученото и  Марко виждаше, че само професионалист като Алекс можеше да научи приятелката си на всички номера зад волана. Лори имаше талант благодарение на своя пръв учител.

Когато публиката разбра, че приятелката на Алекс иска да участва в състезанието, те плътно застанаха зад нея и тя започна да получава чекове от всички краища на страната, от хора, желаещи да й помогнат и писма с добри пожелания. Едва сега Лори разбра какво е чувствал Алекс.

     Времето минаваше, а ралито наближаваше, но Лори все още не бе допусната до него. Роко бе властен и нямаше да го позволи, но Марко намери  малка вратичка на надежда и въпреки всичко Лори беше записана за състезанието със... старата кола на Алекс, която преди така и не стигна до финала. Синът на Роко беше бесен, той знаеше, че ще спечели, но не можеше да понесе факта, че публиката аплодира една жена, а не него.

     Вечерта преди състезанието Лори отиде в дома на Марко и му заяви, че ще се яви на пистата не с униформа на състезател, а с роклята, която Алекс й е подарил преди последното му състезание. Марко бе напълно против, тъй като това означаваше допълнителни проблеми, докато й издействаха позволение да не бъде със състезателно облекло. На другия ден, денят на състезанието, Марко направи и невъзможното Лори да излезе на пистата с рокля. Наложи се да подпишат куп документи преди големия старт.    

     Младото момиче излезе на пистата, аплодирано от всички. Синът на Роко беше там, но и Марко, който не му позволи да стигне до Лори и да й отправи поредните заплахи. Състезанието започна и историята се повтори, невиждано до тогава рали, в което води една жена и побеждава. Публиката е във възторг. Моментът е изпълнен с радост и драма. Къде беше сега Алекс, за да се гордее със своето момиче?

     Финалът беше изпълнен с болка, сълзи, тъга по отминалите дни и малка искра надежда за бъдещето. Единственото желание на жената-победител беше животът и да спре до тук, но как би могъл, след като Алекс и бе оставил такъв прекрасен дар - нейния син. Техния син.

     Публиката дълго аплодираше тази невероятна жена. Една жена готова на всичко да докаже любовта си към своя мъж, решена да мине през огън и вода, да пролее горещи сълзи в нощите, когато е сама и да спечели в едно мъжко състезание, посвещавайки победата  на своята единствена голяма любов, отишла си преждевременно и несправедливо.

Това е историята на една жена,  изпълнена с болка, спираща дъха и презрение към несправедливия живот.

     Една история за приятелството и готовността да бъде доказано то, за парите и злобата, породени от желанието за власт.

     Една история за мечтите и цената, която понякога заплащаме за тях, за истинския живот без чудесата, които помагат за щастливия край.

     Една история за онези, които не са си задавали въпроса, какво биха направили за истинската любов, ако вече са я загубили и знаят, че няма да се върне. Струват ли си усилията, щом я няма?

     Една история за млада жена, останала сама, поела към труден и неизвестен път заради отнетата й любов, жена, достойна за светица...

     Същият ден Лори отиде на гроба на Алекс с детенцето си, за да остави спечеления медал. Не тя трябваше да го получи. Целуна снимката на изгубения мъж и му се закле във вечна обич, сълзите й потекоха, докато тя се отдалечи, усещайки, че в този ден не сърцето й, а душата й си е отишла... при нейния любим. С всяка измината крачка сълзите на Лори ставаха все по-горчиви, а болката по- нетърпима. Защо си мислеше, че след като спечели, някой ще й върне отнетото, а точно в този момент тя имаше чувството, че Алекс е намерил покой и е по-далеч от нея, някъде в неизвестното и нежните ласки на топлия вятър бяха прощалните му думи да продължи живота си без него, с някой, който можеше да й дари  миговете, за които не им бе дадено време.

     Това бяха последните секунди на тази земя на един мъж, превърнал се в легенда, без да е изгрял като звезда на небосклона, успял само да дари обичта си на една жена през краткия си живот, жена, която не се страхува нито от мафията, нито от смъртта, а че животът й продължава.