Когато любовта умира
Не знаеш нищо - няма и да разбереш,
не казах нищо - няма и да кажа,
но загубата е за теб, а не за мен,
защото ти загуби най-добрата...
Беше късен следобед. Тя се почувства отегчена от еднообразието в живота си. Не и се прибираше, а и вкъщи не я очакваше нищо хубаво - прибереше ли се проблемите отново щяха да връхлетят мислите й, щеше да се почувства още по-нещастна и самотна. Вървеше из града и не знаеше къде отива, вятърът развяваше косата й, а нагорещените плочи излъчваха топлина. На отсрешния тротоар вървяха двама влюбени. Те изглеждаха толкова щастливи. И мислите й я отведоха отново при него. Как й се искаше и те да бъдат заедно и щастливи като онази двойка отсреща. Още една струя от опияняващия горещ въздух я обгърна и тя се пренесе в прегратките му. Тези мисли я натъжаваха, но сега сякаш и носеха някакво тихо щастие. Не разбра как се бе озовала в парка, седна на една от горещите каменните пейки и затвори очи. Пръскаха я ситните капчици от студената вода на фо ...