Когато се обичаме
Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти.
Открил своя оазис, на колене притиснат от мусоните на нашата Любов, с наслаждение отпивам от живата вода на извора ни.
Отнесени от страстра потъваме в плаващите пясъци на карибския ни мираж!
Господи, колко си хубава когато се обичаме... Любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
