Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си далеч от околните. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш, и бомба да падне до теб, ти няма да разбереш, няма да чуеш, защото единствена за теб в този момент си остава вечно музиката.

Ти делиш еднаква страст с мен, и от първия онзи ден, в който те зърнах да свириш, седнал на маса в стола на наш`то училище, още от тогава си спомням колко неуместно и неудобно се чуствах да стоя просто ей така и да те гледам, не разбирах напукизма и несподелянето на моите чуства от тези около теб. Те просто не разбираха, не усещаха, колко интимен всъщност бе този момент, принадлежящ само на теб и на нея.

А тя пееше с прекрасен глас изпод силните ти пръсти, тя окриляше тоя мрак навън и караше мъглата да блети като щастие. Тя пробуди в мен преклонен захлас, аз исках да стана като нея...

Аз исках да мога с моя глас и моя любовник, да покажа на света онова, което и аз и ти усещахме, щом нашите любовници отново попаднеха под ръцете ни и с прекрасни гласове пленяваха душите ни. Желаех някой ден да бъда поканена, част от този тъй интимен момент, момент, в който тя е единствената и ти си единствен за нея.

Чудех се, от тогава, та чак досега, би ли искал и ти както аз, да бъдеш поканен свидетел на любенето ми с моя любим, да бъдеш ти част от тази моя магия, да наблюдаваш, да слушаш как аз, малка и пряма, с любов дарявам свойто пиано.

Различни са ни инструментите, и? Ти имаш нужда от нея, както аз от него, ние и двама споделяме тази любов, любов към дървото и струните, които ни дават живот.