Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си далеч от околните. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш, и бомба да падне до теб, ти няма да разбереш, няма да чуеш, защото единствена за теб в този момент си остава вечно музиката.
Ти делиш еднаква страст с мен, и от първия онзи ден, в който те зърнах да свириш, седнал на маса в стола на наш`то училище, още от тогава си спомням колко неуместно и неудобно се чуствах да стоя просто ей така и да те гледам, не разбирах напукизма и несподелянето на моите чуства от тези около теб. Те просто не разбираха, не усещаха, колко интимен всъщност бе този момент, принадлежящ само на теб и на нея.
А тя пееше с прекрасен глас изпод силните ти пръсти, тя окриляше тоя мрак навън и караше мъглата да блети като щастие. Тя пробуди в мен преклонен захлас, аз исках да ...